NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 9/2014

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 9/2014

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 9/2014

(4.00 от 1 глас)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Нерон в нова светлина

Текст: Робърт Дрейпър; снимки: Ричард Барнс и Алекс Маджоли

Той убил две от съпругите си. Вероятно организирал подпалването на Рим. Но може би не е бил чак такъв злодей.

В подножието на връх Опио на хълма Есквилин в Рим - днес обществен парк, където младежи небрежно ритат топка, възрастни двойки разхождат кучетата си и случайни хора разпалват дървени въглища - лежи погребана част от най-големия дворец във Вечния град.

Името на палата е Домус Ауреа, или Златният дом, който Нерон издигнал за себе си. Когато налудничавият свят на 30-годишния император се взривил през 68 г. сл.Хр. и той заповядал на един роб да пререже гърлото му (въздъхвайки, както казват: „Какъв артист умира с мен!"), неговият дворец вероятно още не бил завършен. Следващите императори преустройвали сградата или я игнорирали, а през 104 г. Траян използвал стените и сводовете й като основа за своите прочути бани. През следващите 1400 години погребаният дворец потънал в пълно забвение.

Около 1480 г. няколко търсачи на древности започнали разкопки на връх Опио и открили нещо, което според тях били останките от Баните на Тит. Един от мъжете пропаднал през пръстта и се приземил в купчина отломки, с поглед нагоре към таван, все още покрит с пищни фрески. Велики ренесансови художници като Рафаел, Пинтурикио, Джовани да Удине се спускали в ямата, за да разгледат (и по-късно да претворят върху стените на дворците и във Ватикана) повтарящите се орнаментални мотиви, наречени по-късно „гротески" (от думата grotto - пещера, на каквато приличал дворецът). Продължилите разкопки разкрили нови чудеса: дълги коридори с колонади с изглед към някогашен просторен парк и изкуствено езеро; следи от злато и късове мрамор, добит в Египет и Близкия изток, които някога покривали стените и сводестите тавани; великолепна осмоъгълна зала с куполовиден покрив, построена цели 60 години преди завършването на прословутия Пантеон на Адриан.
Днес Домус Ауреа не е достъпен за посещения. Всеки ден идва екип, който се грижи за консервирането на фреските.

Римският архитект Лучано Маркети ръководеше работата в Златния дом до неотдавнашното си пенсиониране. Една сутрин той стоеше сред хладния подземен мрак в осмоъгълното помещение в източния край на дворцовия комплекс. Съзерцаваше сводестия осмостенен таван, 15 м от ъгъл до ъгъл, подсилен отвън от арките на прилежащите стаи, така че изглеждаше сякаш виси отгоре без видима опора. „Толкова е вълнуващо за мен - каза той тихо, сочейки към самоподдържащите се плоски арки над входовете. - Подобно архитектурно постижение никой преди не е виждал."
После въздъхна и измърмори една латинска фраза: Damnatio memoriae. Заличаване на паметта - това сполетяло както двореца, така и постиженията на неговия собственик.

Еволюцията в менюто


Текст: Ан Гибънс; снимки: Матийо Палей

Според някои специалисти трябва да се храним с меню от каменната ера. Ще се изненадате какво включва то.
В ниските равнинни части на боливийска Амазония е време за вечеря. Ана Куата Майто разбърква каша от банани и сладка маниока над огъня, който пуши на пръстения под на колибата със сламен покрив и се ослушва за гласа на своя съпруг, който се връща от гората с дръгливото си ловджийско куче.

През този януарски ден мъжът й Нате тръгнал преди съмнало с пушката и мачетето, за да стигне рано в старата гора на два часа път оттук. Там той тихо оглеждал горския свод за кафяви капуцини и приличащите на еноти коати, докато кучето му душело земята за миризмата на подобните на прасета пекари или червено-кафявите капибари. Ако извадел късмет, Нате можел да зърне една от най-големите порции месо в гората - тапирите с дълги хватателни зурли, ровещи за пъпки и филизи сред влажните папрати.

Вечерта обаче Нате се прибира от гората без месо. Той е на 39 години и е енергичен мъж, който изглежда не се предава лесно. Но когато най-сетне сяда да си изяде кашата от металното канче, се оплаква, че му е трудно да набави достатъчно месо за семейството си: две съпруги (нещо обичайно в племето) и 12 деца. Дървосекачите прогонват животните, а не може да лови риба в реката, тъй като буря отнесла кануто му.

Същата история чувам от всяко семейство в Аначере - общност от около 90 души от древното индианско племе цимане. Сега е дъждовният сезон, когато е най-трудно да ловуваш и да ходиш за риба. Повече от 15 000 индианци цимане живеят в стотина села покрай две реки в басейна на Амазония - около главния пазарен град Сан Борха, на 360 км от Ла Пас. Само че Аначере е на два дни път с моторно кану от Сан Борха и живеещите тук цимане все още набавят по-голямата част от храната си от гората, реката и своите градини.

Порцион гурме


Снимка: Ашли Гилбъртсън

С какво засищат глада си арни, хранителни и разнообразни от всякога. В САЩ готови ястия за армията се разработват в центъра „Натик Солджър Системс". Джийнет Кенеди, технолог по храните, казва, че всяка година се произвеждат 30 милиона порции по 1300 калории, с трайност до 36 месеца при 25°C. Според пенсионирания подполковник Дейвид Аксета през 1984 г. ястията били еднообразни и неапетитни. А днешните 24 вида вкусни гозби? „Огромно подобрение."миите по света? Качеството на войнишките порциони се подобрява.
Ако приемем, че „храната прави борбата" важи и за военните, то днешните армии са с несравнима мощ. Войнишките порциони са по-вкус

Разделеното кралство Тайланд

Снимка: Ашли Гилбъртсън

С какво засищат глада си армиите по света? Качеството на войнишките порциони се подобрява.
Ако приемем, че „храната прави борбата" важи и за военните, то днешните армии са с несравнима мощ. Войнишките порциони са по-вкусни, хранителни и разнообразни от всякога. В САЩ готови ястия за армията се разработват в центъра „Натик Солджър Системс". Джийнет Кенеди, технолог по храните, казва, че всяка година се произвеждат 30 милиона порции по 1300 калории, с трайност до 36 месеца при 25°C. Според пенсионирания подполковник Дейвид Аксета през 1984 г. ястията били еднообразни и неапетитни. А днешните 24 вида вкусни гозби? „Ог
Текст: Сет Майдънс; снимки: Джеймс Нактуей
След години на политически хаос в страната армията взе властта. Къде са корените на недоволството?

Съблазънта на парите може да охлаби хватката на традицията и преди три десетилетия именно тази сила разклатила стария социален ред на Тайланд. По време на икономическия бум, започнал през 80-те години, богатството заприиждало в страната с такава скорост, че само за едно поколение доходът на глава от населението се утроил. Столицата Банкок се превърнала в метрополия от небостъргачи, където моловете си съперничели за пространство с будистките храмове. Хора от селата се стекли в големия град в търсене на работа и разкъсали традиционните семейни структури.

Днес около 10% от 67-те милиона граждани на Тайланд живеят в Банкок. При наличието на асфалтирани пътища, електричество, мотоциклети и телевизори тайландските селяни са се превърнали в едни от най-заможните бедни хора на света, придобивайки академичния етикет „средна класа селяни".

Освен това възходът на благосъстоянието породил недоволство от зеещата пропаст между богати и бедни. В резултат тайландското общество преминава през историческа реорганизация, в която бедните класи, подбуждани от амбициозни политици, са тръгнали да търсят своя дял от просперитета и влиянието. Съюзените стари политически институции на Тайланд - дворецът, администрацията и съдът, обединени около военните - се съпротивляват и отстояват привилегиите на йерархичната система, която управлява и обществения, и частния живот.

Тази динамика доведе до драматичната развръзка на 22 май т.г., когато след седем месеца на растящо напрежение военните взеха властта с преврат. Властите наложиха вечерен час и рязко ограничиха свободата на словото и пресата. Водачите на сваленото правителство бяха арестувани или се скриха. На журналисти, политици и учени с мнение беше заповядано да се предадат.ромно подобрение."

Парад на нарисуваните слонове


Текст: Рейчъл Хартигън Шей; снимки: Шарл Фреже

На ежегодния фестивал в Джайпур, Индия, украсяването на дебелокожите животни е цяло изкуство.

Индийските кралски особи - и индуисти, и мюсюлмани - отдавна проумели, че властта се упражнява най-добре от гърба на слон. Кралете се явявали пред смаяните си поданици върху слонове, чиито бели бивници лъщели от злато и сребро, а по телата им се диплели коприна и кадифе. „Слонът, възкачен от крал, е сияен - прокламира един исторически ръкопис, - а кралят, възкачен на слон, е бляскав."

Днес туристите са крале и затова на Слонския фестивал в Джайпур, Раджастан, вместо процесия има поло със слонове, дърпаница със слонове и слонски конкурс за красота. Участниците в празника са работни животни, които през повечето дни пренасят туристи нагоре към Кехлибарения дворец - исторически паметник над града, който привлича посетители от цял свят. За годишния фестивал пременяват слоновете в най-изисканите им костюми. Миналата пролет фотографът Шарл Фреже замина за Джайпур, за да запечата слоновете в техния блясък. Направил снимките, но фестивалът бил отменен - както се твърди, защото защитници на правата на животните изразили опасения относно как се третират слоновете.

Индийците отдавна ги почитат. И това е оказало „огромна помощ" при опазването им - казва британската изследователка Рейчъл Дуайър. „В Индия са оцелели много повече слонове, отколкото в други азиатски страни." Слоноглавият бог Ганеша, който премахва препятствията, бива призоваван преди всяко ново начинание. Слоновете допринасят за излъчването на храмовете и даряват благословии на вярващите. За красивите жени се казва, че крачат със слонска походка.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2014
ISSN: 2014312657109
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: