NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 6/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 6/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 6/2013

(3.92 от 12 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

National Geographic - снимка 1 - брой 6 от 2013 г.

Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Красимир Андонов
Сакрални ниши и загадъчни кръгове в Родопите

През есента на 2009 г. Красимир Андонов, оператор и фотограф, се разхождал по скалните площадки на Белинташ в Източните Родопи. Слънцето залязвало над известното като тракийски култов обект плато. Внезапно Андонов забелязал, че удължените сенки са очертали в скалата симетрична форма - явно дело на човешка ръка.

Следи от дейността на древни обитатели са открити отдавна в Белинташ. Това, което поразило фотографа, било, че бил минал няколко пъти край изсечената в камъка форма, без да я забележи. „През деня много детайли от повърхността на скалите остават невидими, защото общата светлина скрива обемите - казва Андонов. - Случилото се на Белинташ провокира у мен идеята, че един от ключовете към древните тайни би могъл да се крие в различните ъгли, под които пада светлината върху култовите места в различно време."

 

National Geographic - снимка 2 - брой 6 от 2013 г.

Текст: Майкъл Финкъл; снимки: Ейми Тонсинг

Аборигените разполагали изцяло с континента в продължение на 50 000 години. Днес те са под 3% от населението.
Стиснали копия, издялани от евкалипт, двамата мъже крачат боси по червената земя към брега. После се качват на малката алуминиева лодка и я подкарват през един плитък залив на Арафурско море в дивите предели на Северната територия на Австралия.

Изправен на носа на лодката, Терънс Гайпалуани се взира напрегнато във водата и с върха на копието си показва накъде да се движим. Той е 29-годишен, в средата на попрището си на ловец. Лодката управлява по-възрастният гражданин Питър Илияр, прехвърлил вече 40-те. Брегът представлява плетеница от мангрови корени; слънцето е като огнена пещ. Трийсет минути. Мъжете така и не са продумали - макар че дори и да не са на лов, йолну понякога общуват само с жестове.

Тогава Гайпалуани вдига копие, издава рамо, а аз поглеждам през борда и виждам във водата голяма сянка. Копието излита. Рязък удар. Сянката се надига, копието се снижава и двете се засичат на повърхността на водата.

 

National Geographic - снимка 3 - брой 6 от 2013 г.

Текст: Питър Гуин
Защо го правим? Какво кара изследователя да се изправя срещу опасността и да упорства, когато други биха се отказали?

Ръководителят на историческия опит за прекосяване на целия Голям каньон по дължина нямал ефектната външност на типичен търсач на приключения от американския „позлатен век". Джон Уезли Пауъл бил висок едва 1,68 м, имал остра четинеста коса и непокорна брада с петна от тютюн, стелеща се върху гърдите. Десният ръкав на сакото му висял празен - резултат от рана от куршум „Миние" в битката при Шайло по време на Гражданската война в САЩ. Въпреки това след войната той изследвал големи участъци от Скалистите планини, живял сред враждебно настроени индианци, пътувал със сал по реките Грийн Ривър и Колорадо и проучвал непознатите лабиринти на една от най-големите системи от каньони в света. Страничен човек с основание би се зачудил какво е накарало този слабичък, еднорък университетски професор да предприеме някои от най-рискованите изследвания на неговото време.

 

National Geographic - снимка 4 - брой 6 от 2013 г.

Текст: Марк Дженкинс
Как да оправим бъркотията на Покрива на света

Докато пълзяхме нагоре по въжетата, закрепени на стръмния склон, с Пануру се бяхме вклинили между непознати хора над и под нас. Предния ден в Лагер III екипът ни беше част от малка група. Но като се събудихме сутринта, с удивление видяхме безкрайна колона алпинисти, които се точеха покрай палатките ни.

Сега, опрели „броня в броня" на 8230 м, бяхме принудени да се движим със същото темпо като всички останали, независимо от силите и способностите ни. Във вихрушката и мрака преди полунощ вперих поглед нагоре към нишката от светлини - челниците на алпинистите, която се издигаше в черното небе. Над мен имаше над сто бавно напредващи катерачи. На един скалист участък поне 20 души се бяха вързали на едно-единствено мизерно въже, закрепено за едно-единствено криво колче, забито в леда. Ако колчето се извадеше, въжето или карабинерът на секундата щяха да поддадат под тежестта на две дузини падащи алпинисти и всички те щяха да се запремятат по стената към неминуема смърт.

 

National Geographic - снимка 5 - брой 6 от 2013 г.

Текст: Роф Смит; снимки: Маркъс Блийсдейл
Един бунтарски начин на живот гасне в Норвегия

Островите Лофотен в далечния норвежки север винаги са били отделен свят - подобна на полуостров верига от диви скалисти склонове, вдаващи се в Норвежко море над Северния полярен кръг. Скандинавският фолклор разказва, че техният дълъг планински гръбнак е обиталище на тролове, а фиордите им са драматичен фон на някои от най-величествените викингски саги.

В ясната лятна утрин малко дървено корабче пърпори през заледените простори на Вестфьорден. Капитанът Ян Бьорн Кристиансен, на 69, плава по тези води вече повече от 50 години, от които последните 40 все с това обветрено корито, което също се казва „Ян Бьорн". Името му подхожда, тъй като човекът и корабът имат много общо помежду си: и двамата са корави, опитни китоловци, и двамата носят белезите на многогодишния тежък труд в морето.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
Страници: 116
ISSN: 2013131265716
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г.".

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: