NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 4/2015
Още от поредицата National Geographic
Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.
Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.
еКнига, еСписание - това е файл, съдържащ текст, шрифтове, изображения, хипервръзки, видео или звук. Текстът е форматиран по начин познат от печатните издания.
Библио.бг разпространява изданията във формати .ePub и/или .PDF
"Прочети откъс" - натискайки този бутон, вие добавяте файл с откъс от съдържанието на изданието в "Моята библиотека". Това е мястото, от където може да свалите файла и да го отворите на своето устройство.
"Поръчай" - натискайки този бутон, вие добавяте изданието в своята "Кошница" с продукти за плащане. От там може да изберете начин на плащане и да платите. В зависимост от начина на плащане, вашите издания ще бъдат налични за четене в "Моята библиотека" веднага или след извършване на плащането от вас към Библио.бг
Издания с цена 0 стават моментално достъпни, с натискането на бутон "Поръчай", в "Моята библиотека".
Начините за плащане са: С директно въвеждане на Кредитна карта, ePay, EasyPay, PayPal, банков превод, ваучер със стойност.
DRM: е система за контрол на достъпа до електронните издания. Това е изискване на някои от издателствата свързано с разпространението. Книгите, които имат DRM са означени със знак "DRM". Повече за DRM тук
* при възникнали въпроси свързани с достъпността на закупените издания се свържете с нас на оставените контакти
Самуил
Текст: Любомир Кюмюрджиев
Възраждане и гибел
Спомене ли се цар Самуил, в съзнанието ми изплуват ослепените му войници и трагичната смърт на средновековния владетел. Така от поколения насам реагират и повечето наши сънародници. Самуил не е назован Страшни, нито Велики. Той е мъченик на благородна, но неуспешна кауза.
Всъщност мъжът, чието сърце не издържало при вида на осакатените му воини, продължава Крумовата династия и е роднина на владетеля от Златния век на България – Симеон. Самуил оглавява борбите на българите за държавна и национална независимост в един от най-страшните периоди от историята ни, извършвайки наистина велики дела. През октомври 2014 г., във връзка с 1000-годишнината от смъртта му, ние се поклонихме на паметта на този необикновен човек, държавник и пълководец, но потърсихме и повече сведения за него, за да прибавим нови щрихи към реалния му портрет.
Горивото на бунтовете в Индия
Текст: Антъни Лойд; снимки: Линзи Адарио
В богатите на ресурси джунгли маоистки бойци налагат властта си с насилие и изнудване.
Боецът от далечния край на джунглата живя и загина под различни имена. Някои го познаваха като Прашант, а други – като Парамджийт. Понякога се наричаше Гопалджи, като си разменяше това прозвище с друг бунтовнически лидер, за да обърка допълнително индийските власти, които се опитваха да го заловят.
Когато аз се запознах с него, той се представи с четвърто име: „Другарят Манас“ – каза той и излезе изпод сянката на огромния орех – мършава фигура с автомат в ръце. Денят вече преваляше и слънцето беше ниско. Силуетите на още десетина бойци се спотайваха в тъмнеещата зеленина на околните оризища, бдителни и в очакване. Манас и хората му бяха на път и нямаха много време за приказки.
В Индия са известни с едно-единствено название – наксалити: маоистки бунтовници, които са в основата на най-продължителния и най-дълбоко вкоренения вътрешен конфликт в страната. Тяхната десетилетна война, която днес коства на Индия повече жертви от тлеещия конфликт в Кашмир, беше определена от бившия министър-председател Манмохан Сингх като „най-голямата заплаха за вътрешната сигурност“.
Най-доброто от „Хъбъл“
Текст: Тимъти Ферис
Снимките от космическия телескоп удивляват вече 25 години.
В началото не потръгнало.
Издигнат в орбита на борда на космическата совалка „Дискавъри“ на 24 април 1990 г., космическият телескоп „Хъбъл“ бързо дал дефекти. Тресял се и подскачал, вместо да държи на прицел небесните си цели. Отварянето на защитния преден люк, за да проникне вътре звездна светлина, толкова разстроило телескопа, че той изпаднал в електронна кома. Основното му огледало – с диаметър 2,4 м и според твърденията най-гладкото голямо тяло, създавано някога от хора – било изчислено напълно погрешно.
Всъщност целият проект вече бил плод на компромис. Астрономите искали по-голям телескоп на по-висока орбита. Получили по-малък на височина едва 555 км, за да може да се побере в товарния отсек на совалката и да бъде достъпен за обслужване от астронавтите.
Именно совалката се оказала спасителна за мисията. Ако „Хъбъл“ бил издигнат извън нейния обсег, може би щеше да остане в историята като провал за милиарди долари. Вместо това телескопът бил конструиран така, че основните му съставни части да бъдат достъпни за подмяна и ремонти. Един астронавт приел това толкова насериозно, че посетил Смитсъновия национален музей на авиацията и космонавтиката извън работно време, издигнал стълба до музейното копие на „Хъбъл“, и се опитал да подмени уредите, за да е сигурен, че всичко пасва. Така се и оказало, и пет почти идеално проведени сервизни мисии на совалката били решаващи за превръщането на „Хъбъл“ от 12-тонен боклук в един от най-продуктивните и популярни научни апарати в света.
Бръмбарът, който яде гори
Текст: Хилари Роснър; снимки: Питър Есик
Затоплянето позволи на короядите да опустошават западните райони на САЩ.
В една мразовита утрин през октомври 2013 г. Даяна Сикс паркира бялото си субару досами една борова гора в долината Биг Хоул в Югозападна Монтана. Под заснежените върхове планинският склон беше застлан с кривостъблени борове в четири различни цвята: хроника на унищожението. Сиви дървета, загинали през 2009 г. – само стволове и клони. Светлочервени борове със запазени иглички, умрели през 2011 г. По-тъмни, червеникавокафяви дървета, умрели през 2012 г. Дори привидно здравите зелени борове не са каквито изглеждат, каза Сикс, ентомоложка в Монтанския университет. Близо четвърт от тях вече били обречени.
Сикс закопча якето си и влезе в гората с брадва в ръка. Спря до участък от смесени изумруденозелени и тъмнооранжеви борове. С острието на брадвата внимателно обели ивица кора от едно зелено дърво, разкривайки бледата дървесина под нея. Там, в издълбани в дървото тесни каналчета, се виждаха миниатюрни черни ларви колкото сусамени зърна. Макар че борът привидно беше в цветущо здраве, флоемът (влакнестият слой от проводящи снопчета под кората) беше сух и кафяв.
Сикс се приближи до следващото дърво, също здраво на вид. Неговият флоем изглеждаше зеленикаворозов и еластичен, явно още хидратиран. Само че беше прорязан със същите издайнически каналчета. От техния размер и отсъствието на ларви Сикс заключи, че дървото е било нападнато едва преди седмица.
В цяла Северна Америка милиони хектари борови гори представляват подобна гледка. Ако шофирате през някои части на Колорадо, ще се натъкнете на цели планински склонове, обагрени в ръждиво. Почти до един боровете са унищожени от враг, по-дребен от главата на кабърче – планинския боров корояд. Тръгнете на обиколка из Британска Колумбия – мащабът на унищожението е дори още по-ужасяващ. Там през последните 15 години около 180 000 кв.км борова гора са били атакувани от вредителите в различна степен.
Жива светлина
Текст: Оливия Джъдсън; снимки: Дейвид Лийтшуагър
Сред най-изобилните светлинни източници на Земята е самият живот.
Часът е десет вечерта и аз стоя в тъмното помещение на борда на изследователския кораб „Уестърн флайър“, собственост на Изследователския институт към Аквариума на Монтерей Бей. Ние сме в морето, на 80 км от брега на Калифорния. В малък контейнер на една маса се намира току-що уловено животно – морски обитател на име ктенофора. Дълъг е около 5 см и прилича на прозрачна желеобразна камбанка. Когато го докоснеш, излъчва светлина.
Да видим. Стивън Хадок, световноизвестен специалист по светещите форми на живот, се кани да побутне животното със стъклена пръчица. Всички се привеждаме напред, за да виждаме по-добре. Готово. За миг в контейнера се очертава призрачният образ на ктенофората – силует от синкава светлина, който се завърта и постепенно се разпада, сякаш животното току-що се е разтворило във водата.
Гледката е великолепна. Неземна. И в някакъв смисъл – тайнство. Защото този вид ктенофори живеят много дълбоко под повърхността на морето и малцина някога са виждали представители на вида.
Способността на организмите да произвеждат светлина – т.нар. биолуминесценция, е обичайно и в същото време магическо явление. Обичайно, защото много животни го умеят. Магическо – заради неговата сияйна, пленителна красота. На сушата най-познатите примери са светулките, които проблясват, за да привлекат партньор в топлата лятна нощ. Земята обаче е дом и на други светещи създания, включително бръмбари, един вид охлюви, някои многоножки, а също и гъби.
Още електронни списания
Информация за избраното списание
Информация за книгата:
Ревю
Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от 11-14 март 1888 г."
Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.
Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".
Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.
Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.
„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.
През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.
Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.
През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.
През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.
Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.
Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.
През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.