NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 11/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 11/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 11/2013

(5.00 от 1 глас)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Султанският харем

 
Текст: Ерхан Афионджу; снимки: Мануел Чътак
Освен дом за владетелите от династията османският харем е бил и важна държавна и образователна институция.
 
Султанският харем е обграден с дебели стени; това е мястото, където най-красивите жени на земята се надпреварват за благоволението на падишаха, въртят се чудовищни интриги и се разпространяват слухове, извършват се безжалостни убийства, харемът е „Златна клетка"...
Повечето подобни описания принадлежат на европейци, които всъщност никога не са стъпвали в харем. Западноевропейските християни не можели дори да си представят какво представлявал харемът - място, до което не били допускани дори и високопоставените османски сановници. Въпреки това жадните за знания европейски автори попивали имагинерните и неправдоподобни разкази на сънародниците си. Например информацията на Пол Рико, секретар на английския посланик по времето на Мехмед ІV, според когото султанът избирал с коя от строените в две редици робини да прекара нощта, чрез пускане на кърпичка пред нозете на избраницата, не е нищо друго освен чиста измислица.
Султанът всъщност повиквал избраницата си чрез харем агасъ (главния черен евнух). Прислужниците в харема отвеждали султанската избраница в хамама, втривали в тялото й благовония, обличали я с много елегантни дрехи. Преди да дойде, султанът изпращал на момичето подарък, а след това влизал в нейните покои.
 
 
Последната буря
 
 
Текст: Робърт Дрейпър
Години наред Тим Самарас преследва торнада с всички мерки за безопасност – до фаталната буря през май 2013 г.
 
Часът е малко след шест вечерта на 31 май 2013 г. Седнал до шофьора в белия „Шевролет Кобалт", 55-годишният ловец на бури за миг зяпва срещу видеокамерата, която водачът е насочил в лицето му. После отново поглежда през прозореца към околностите на Ел Рино, Оклахома. Житата са окъпани в зловеща светлина и тръпнат от свирепия вятър. На 3,5 км от колата двойка фуниевидни облаци се спускат спираловидно от гигантската чернота. В гласа на мъжа от видеозаписа няма ужас. Но и думите му не звучат стерилно фактологични, както може да се очаква от учен, какъвто всъщност е. „Господи, това ще бъде нещо огромно" - казва той.
Мъжът се мръщи. Тупа се по брадичката. Името му е Тим Самарас и е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в опасната компания на торнадата. Обсебен е от тях - до степен жена му Кати кисело да отбелязва, че нейният съпруг й „изневерява с Майката природа".
 
Краят на среброто
 
 
Текст: Уилям Шубърт; снимки: Тим Хъсин
Среброто на Серо Рико е почти изчерпано, но въпреки това опасното копаене в мините на Потосє, Боливия, не спира
 
Гръбнака на един огромен свят - така Симон Боливар нарекъл Потоси, когато за пръв път видял града през 1825 г. Имал предвид времето, когато тукашните сребърни мини и монетарници финансирали завоеванията на Испанската империя, чиято власт той току-що бил отхвърлил. Някога в недрата на Серо Рико - извисяващата се емблематична планина на Потоси - се намирала най-богатата сребърна мина в света. Огромното й богатство увеличило пазарите и населението там дотолкова, че през 1650 г. в Потоси живеели 160 000 души - най-големия град в Новия свят по онова време.
 
Градивният провал
 
 
Текст: Хана Блок
Какво печелим, когато губим? Провалът може да бъде и стъпка към успеха.
 
В края на XIX век на един шведски инженер, пленен от обещанията и възможностите на технологиите, му хрумнала радикална нова идея: защо да не полети с пълен с водород балон и да стане първият човек на Северния полюс? Години наред изследователите се опитвали да стигнат до полюса по суша; мнозина намерили смъртта си. Въздушната експедиция - разсъждавал Саломон Огюст Андре - би елиминирала голяма част от риска.
И така един ветровит юлски ден през 1897 г. Андре и двама по-млади негови колеги се качили в коша на балон с диаметър 20 м на Датския остров в архипелага Свалбард. Екипажът натоварил дървени шейни, храна за няколко месеца, пощенски гълъби за изпращане на съобщения и дори смокинг, който Андре се надявал да облече в края на пътешествието. Насред овациите на журналисти и изпращачи те се издигнали във въздуха с надеждата да отлетят до място, което никой никога не бил виждал.
 
Тайният свят на микробите
 
 
Текст: Нейтън Улф
Те са много и са превзели телата ни. Можем ли обаче без тях?
 
Поеми си дъх. Почувствай как въздухът влиза в ноздрите и минава през носа ти. Диафрагмата се свива и изтласква въздуха дълбоко в гръдния ти кош. Кислородът нахлува в миниатюрните кухини на белия дроб и навлиза в капилярите, за да изпълни с енергия всяка клетка на тялото ти. Жив си.
Същото се отнася и за въздуха, който пое. Когато вдишваме, ноздрите ни улавят милиони невидими частици: прах, цветен прашец, пръски морска вода, вулканична пепел, растителни спори... Тези прашинки на свой ред изобилстват от бактерии и вируси. Някои видове могат да предизвикат алергии или астма. Далеч по-рядко вдишваме патогени, които сами по себе си са носители на болести като атипична пневмония, туберкулоза и грип.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
ISSN: 20131312657111
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: