NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 10/2015

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 10/2015

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 10/2015

(4.00 от 9 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Загадъчният човек


Текст: Джейми Шрийв; снимки: Робърт Кларк

Съкровище от фосили в пещера в ЮАР добавя нов клон към родословното дърво на човека
На 13 септември 2013 г. двама любители пещерняци – Стивън Тъкър и Рик Хънтър – проникнали в доломитната пещерна система Изгряваща звезда, на около 50 км северозападно от Йоханесбург. Системата е популярна сред пещерняците още от 60-те години и плетеницата от проходи и зали е подробно картографирана.

Тъкър и Хънтър се надявали да открият някоя не толкова отъпкана пътека. Но имали наум и нещо друго. През първата половина на ХХ в. в тази област били намерени толкова много фосили от нашите древни прадеди, че по-късно тя станала известна като Люлката на човечеството. Въпреки че пикът в търсенето на вкаменелости отдавна бил отминал, пещерняците знаели, че един учен от Витватерсрандския университет в Йоханесбург търси кости. Шансовете да се натъкнат на нещо били минимални, но кой знае?

Дълбоко в пещерата Тъкър и Хънтър си проправили път през тесен участък, известен като „Пълзящия Супермен“, тъй като повечето хора можели да се проврат единствено ако плътно притиснат едната си ръка към тялото, а другата протегнат напред – също като Човека от стомана в полет. Прекосили голяма зала и се изкатерили по назъбена скална стена, наречена „Гърба на дракона“. Горе се озовали в приятна малка кухина с украса от сталактити. Хънтър извадил видеокамерата си и – за да не влезе в кадър – Тъкър се вмъкнал в процеп в пода. Кракът му намерил скална издатина, после още една по-надолу, а после – празно пространство.

Спуснал се долу и попаднал в тясна вертикална шахта, на места широка едва 20 см. Повикал Хънтър да го последва. И двамата мъже са изключително кльощави – само кости и жилести мускули. Ако телата им били само малко по-едри, нямало да се вместят в шахтата и може би най-удивителните – и със сигурност най-объркващите – вкаменени човешки останки през последния половин век нямаше да бъдат открити.
 

Дивото сърце на Швеция


Текст: Дон Белт; снимки: Орсоля Хорберг и Ерленд Хорберг

В суровото, изолирано великолепие на Лапония посетителите се справят сами
Не много отдавна – може би само преди няколко дни – леденостудената вода, обливаща босите ми крака, е била сняг на някой скалист връх в Северна Швеция, на 160 км над Полярния кръг. Щом се стопил, този сняг се устремил към р. Рапа, която тече през сърцето на Лапония – 9400 кв.км непокътнат пейзаж от планини, езера и пълни с канари долини, едновременно величаво чудо на природата и един от най-големите диви райони в Европа. Обхващаща четири шведски национални парка („Падьеланта“, „Стора Шьофелет“, „Мудус“ и „Сарек“) и два природни резервата, които заедно били обявени за обекти от Световното наследство през 1996 г., днес Лапония предоставя обширно убежище за дивите животни и за изтормозените от технологиите човешки същества – съвременния европейски еквивалент на отморяващо посещение в плейстоцена.

Лапония е разнообразна историческа област с природно и културно значение и включва общности от народността саами (известни някога като лапи), които бродят из тези северни ширини от хилядолетия. И все пак много хора вярват, че същността, есенцията на Лапония е тук, където стоя сега – в долината на р. Рапа, в Националния парк „Сарек“, едно от най-отдалечените места на континента. Тук няма пътища, няма следи от автомобилни гуми, няма мостове.

Риба голиат

Текст: Дженифър С. Холанд; снимки: Дейвид Дубиле и Дженифър Хейс

Ще оцелее ли 360-килограмовият гигантски групер, ако законът престане да го закриля?
Край бреговете на Югозападна Флорида, на 30 м под морската повърхност, във водата се разнася мощно „Бум“. Следва го друго „Бум“, подобно на тътен от далечни фойерверки. Идва от потопения корпус на потънал кораб. В разкъсания му търбух са натъпкани десетина много големи – и много шумни – риби.

Това са атлантически гигантски групери. Те се събират в корабни останки и рифове, за да се хранят и да си общуват. С тегло до 360 кг и дължина близо 3 м, те имат издадени челюсти и гигантски перки като палмови листа, а окраската им е на шарки и точки в земни тонове. Обявяват присъствието си пред натрапилите се създания, като свиват плавателните си мехури – пълните с въздух балони, които им помагат да плуват. „Бум, бум, БУМ!“

Днес, стане ли дума за гигантските групери, хората вдигат повече шум от тях. Атлантическите гигантски групери били безчет на шир и длъж и десетки хиляди обитавали водите край Южните щати, Карибите и Бразилия. Но след като дълги години били ловени с харпуни и куки и пълнели цели кораби с тях, броят им намалял до неизвестен минимум, може би под хиляда. Сега популацията във Флорида се възстановява и рибари, биолози и местни чиновници обсъждат дали животните са се възстановили достатъчно, за да се свали от тях защитата на закона, който ги пази от хора с харпуни и въдици.

Сборяново - земя на гети

Текст: Милен Миланов
Обектите в резервата Сборяново представят гетската култура в небивала пълнота
Лъчите на залязващото октомврийско слънце огряват могилите на гетския некропол край с. Свещари като в картина на импресионист. Петък е и екипът на проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей към БАН използва хубавото време, за да поработи още малко по могила № 23, преди разкопките да бъдат преустановени през почивните дни.

Свалените до нивото на околния терен пластове пръст са разкрили две петна с форма на триъгълник и кръг, недвусмислено показващи изкопани от човешки ръце ями. Изследванията на екипа от софийския Минно-геоложки университет също са засекли аномалии на няколко метра под могилата. Може би и тя – подобно на съседната могила № 27, където преди година бе открита първата запазена двуколка (бига) от тракийско време – крие свидетелства от епохата на живелите тук гети? До този момент обаче са намерени само парчета от керамичен съд без особена стойност.

Намираме се в археологически резерват Сборяново, в община Исперих, област Разград. Тук е прочутата Свещарска гробница, открита през 1982 г. и намерила място в Списъка с обекти на световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО. Смята се, че в нея е погребан гетският цар Дромихет. За него древните автори от Плутарх и Страбон до Павзаний и Диодор Сицилийски разказват, че извоювал блестяща победа над Лизимах – генерал и наследник на Александър Велики. Впечатляващата Свещарската гробница обаче е само част от безценното културно-историческо наследство на Сборяново. Проучванията в резервата продължават вече три десетилетия, а археолозите правят нови открития буквално всяка година. Тук се е намирал град Хелис, столицата на гетското царство при Дромихет. В местността са разкрити селищна могила от каменно-медната епоха, останки на светилище от края на II–І хил. пр.Хр., от некропол от ранната желязна епоха, както и от средновековно имение. Храмът-гробница на алианския светец Демир баба от XVI в., издигнат върху древен тракийски олтар, продължава да привлича и до днес поклонници в Сборяново. Безспорно най-интересният обект в резервата обаче е източният некропол, в чиито могили са погребвани знатните членове на гетското общество.

Единак до сляпата неделя


Текст: Патриша Едмъндс; снимка: Джоуъл Сартори
Първични инстинкти: благовъзпитано слово за любовта и секса в животинското царство

Освен впечатляващото изключение с лъвовете, които живеят на прайдове, повечето представители на семейство Котки са като Грета Гарбо на дивата природа: те желаят да бъдат сами. Възрастните от тези около 40 вида котки са „единаци, които се събират само за да се чифтосат“, според онлайн енциклопедията Animal Diversity Web. Това важи и за маргая (долу) – по-дребен братовчед на оцелота. Когато женските са разгонени, на всеки 32 до 36 дни, мъжките се появяват, навъртат се наоколо няколко дни и непрестанно инициират копулации, продължаващи около минута. После си тръгват. Ако някоя женска зачене, след около два месеца и половина ражда едно малко, рядко две. Това е удобно, защото тя има само една двойка млечни жлези, но ниската раждаемост не спомага особено за оцеляването на вида. След около година малките се отделят и заживяват свой собствен живот в самота.

Повечето държави са забранили продажбата на маргаи за любимци, както и лова им заради кожи. Центрове като „Биопарк М’бопикуа“ в Уругвай увеличават броя на тези котки чрез размножаване в плен. Но все пак Международният съюз за защита на природата предупреждава, че видът „намалява в по-голямата част от ареала си“ и че до 2025 г. популацията може да спадне с цели 30%. Когато горите се изсичат за пасища или ниви, потайните маргаи не желаят да преминават през променения пейзаж – дори и с цел секс. Изчезващите местообитания плюс намаляващата им численост могат да направят тази котка единак още по-самотна.
 



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2015
ISSN: 20151312657110
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари