NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 1/2014

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 1/2014

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 1/2014

(5.00 от 2 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Куражът на каяпо

 
Текст: Чип Браун; снимки: Мартин Шолър
Амазонското племе спря настъплението на животновъди и златотърсачи и се прочу, когато отмени строежа на язовир. Сега водачите му трябва отново да се борят, за да запазят начина си на живот.
 
Чужденците, които преди векове за пръв път проникнали в югоизточната част на басейна на Амазонка - мисионери, търсещи Ел Дорадо авантюристи, търговци на роби, ловци на ягуари, събирачи на каучук, изследователи на дивата природа (т.нар. sertanistas) - напредвали мъчително по реката с лодки. Ние имахме на разположение едномоторна „Чесна" и хубаво време в една септемврийска утрин в края на сухия сезон.
Самолетът се вряза в дима от горски пожари около бразилския граничен град Тукума. След като половин час държахме курс на юг и после на запад с около 180 км в час, прекосихме лъкатушното корито на тинестата Риу Бранку и изведнъж всичко изчезна - пожарите, пътищата, безразборно изсечените в гората пасища, осеяни с бели стада добитък; всичко освен забулената в мъгла девствена гора. Под нас се простираше страната на индианците каяпо - територия, формално разделена на пет области с обща площ колкото Исландия. Резерватът, който е сред най-обширните защитени райони с тропически дъждовни гори в света, се контролира от 9000 туземци, по-голямата част от които не могат да четат и пишат и които осигуряват прехраната си предимно самостоятелно в своите 44 села, свързани само от реки и едва различими пътеки. Ние - екипът на National Geographic, пътувахме към едно от най-отдалечените - селцето Кинджам („изправен камък"), наречено на тъмносивата планина, която се издигаше пред нас на около 245 м над зеления гъсталак като гърба на кит над морската повърхност. Малко встрани от планината проблясваше като панделка река Ирири - най-големият приток на река Шингу, която пък е важен приток на Амазонка. Чесната се приземи на неасфалтирана писта и продължи покрай малки градински парцели и къщи със сламени покриви, наредени в кръг около пясъчен площад.
 
 
Завръщане в рая
 
 
Текст: Кати Нюман; снимки: Дейвид Дубиле
Преди 17 години фотографът Дейвид Дубиле бил омагьосан от един риф в Тихия океан. Наскоро се върнал там, за да види дали това вълшебно, но и уязвимо място е оцеляло.
 
В царството на Тихия океан съществува княжество на коралите, наречено заливът Кимбе. „Това е отделен свят - казва фотографът Дейвид Дубиле, - по-чуждоземен от космическите дълбини." За разлика от студения Космос той живее и диша, а в неговата вселена има галактики от риби и коралови образувания, импозантни като избухването на супернова. Заливът е разположен на брега на Нова Британия в Папуа Нова Гвинея. Сложни геологични процеси (районът е разположен над мястото на колизия между две тектонски плочи) са изваяли пейзаж от вулкани, тесен крайбрежен шелф, който се спуска в дълбока 2 километра бездна, и подводни планини, в хода на хилядолетията увенчани с рифове.
Преди 17 години Дубиле прекарал 8 дни в Кимбе, за да снима, и това преживяване породило копнеж да се върне пак. Тази страст се родила от спомена за подводен рай със сребристи рибни пасажи, ливади от червени корали горгона и кристално чиста вода. Дали раят е останал непокътнат - питал се той.
 
Далеч от дома
 
 
Текст: Синтия Горни; снимки: Юнас Бендексен
Днес много развиващи се страни са установили, че най-доходоносната им стока за износ са хората. Гастарбайтерите трябва да се справят с обратната страна на монетата: емоционални загуби срещу материални ползи.
 
Когато в Обединените арабски емирства е пладне, във Филипините е четири следобед, което означава, че двете по-големи деца на Тереза Крус са се прибрали от училище в апартамента на леля им, която се грижи за тях. Тереза живее в Дубай, най-многолюдния град в ОАЕ, на 6900 км от Филипините. Тя е на 39 и работи като продавачка в магазин за дрехи в лъскав дубайски мол. Работата й е да оправя дрехи, да приема плащания, да следи касовата документация и да се усмихва всеки път щом влезе клиент. Шест дни в седмицата е на крак и в петък почива.
Затова обикновено в петък Тереза отделя време, за да види своята 11-годишна дъщеря и 8-годишния си син, и тъй като тя е презморски работник (само една от многото милиони души, пропътували хиляди километри, за да могат да изпращат пари на семействата си у дома), го прави по модерния сред гастарбайтерите начин. Сяда пред компютъра в стаята, която споделя с още четирима души. Влиза във „Фейсбук". Щраква върху бутона за видеочат, привежда се напред и чака.
 
Гастарбайтери в София
 
 
Текст и снимки: Денислав Стойчев
България е по-скоро емигрантска, отколкото имигрантска страна. Какви хора са чужденците, които се трудят за прехраната си в столицата.
 
През лятото и есента столичната улица „Цар Симеон" и пресечките й са оживени, но в декемврийската мъгла те са почти пусти - заради рано падащия мрак и все по-засилващия се студ. Къщите наоколо са предимно стари, някои изглеждат съвсем изоставени. В района има нелегални хостели, в които се приютяват хора без документна регистрация - чужденци, потърсили закрила и работа в страната ни, но предпочели да живеят на собствени разноски, а не в бежански центрове. Те чакат разрешително за законно пребиваване в България - или възможност да продължат към някоя западноевропейска държава. По данни на хуманитарните служби почти 90% от тези хора планират да останат само временно у нас; мечтата им е да емигрират в Германия, където възможностите за работа и заплащане са по-добри. Сред тях има и нелегално пресекли границите ни. Повечето обаче са дошли законно, а някои вече са намерили своя ниша тук и животът в страната им харесва.
 
Имало едно време един дракон
 
 
Текст: Дженифър Холанд; снимки: Стефано Унтертинер
Туристите, които отиват да видят комодски варани на о-в Флорес, трябва да бъдат търпеливи. Чудовищните гущери предпочитат да останат незабелязани.
 
Ето как се ловят дракони. Заколете коза. Намерете си няколко по-якички приятели да носят три стоманени капана, дълги по 3 метра, вземете торбите с козе месо и вървете няколко километра нагоре-надолу по хълмове, които са истинско наказание за краката. Не обръщайте внимание на 30-градусовата жега, която ви обгръща и задушава на пара. Заложете първия капан с мръвки и закачете по дърветата няколко торби с месо. Изминете още няколко километра и повторете операцията. Върнете се в лагера; напълнете кофа със студена вода и я излейте върху главата си. Легнете да спите. През следващите два дни наглеждайте всеки капан сутрин и следобед. Вероятно ще стоят празни, но ако имате късмет, ще се доближите и ще го видите: най-големия гущер в света, зловещ гигант, известен с името комодски варан (или дракон).
Човекът, изобретил този метод, е Клаудио Чофи - биолог и преподавател във Флорентинския университет. Пристигнал в Индонезия през 1994 г., за да завърши докторската си дисертация върху генетиката на „драконите". Тогава видял отблизо тези живи реликви. Останал запленен. Другите учени на практика не им обръщали внимание. „Очаквах да открия организация, която ги изучава - спомня си той. - Те имат харизма и са също толкова интересни като тигрите и орангутаните. Само че не открих нищо. Комодските варани бяха сам-сами."



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2014
ISSN: 2014131265711
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: