Театърът на бунта прилича на храм, в който няма Бог, няма вяра, няма дори паство, чийто свещеник отслужва своята литургия всред ужасяващата архитектура на абсурда. Негово евангелие са несъгласието и бунтът и той се опитва да замести своите опияняващи видения с традиционни ценности, а изпълняваният от него ритуал разкрива болка и разочарование. Вместо митове за съгласие той проповядва митове за разцепление. Вместо утешителни беседи - болезнени желания. Вместо литургия на смирението - литургия на недоволството. Вероотстъпник, той тайно желае да измести Бога... и се превръща в дух на отрицанието, като казва "не" и търси своето "да" по безбройните пътища на бунта.