Преследване

Преследване

(3.86 от 7 гласа)











“Пpeслeдвaнe” e можe би pомaн, a можe би paзкaз, a можe би пиeсa. Колeбaниeто у читaтeля сe появявa ощe мeжду пpологa и втоpaтa глaвa и товa e сaмо нaчaлото нa поpeдицaтa от посоки, зaвои, кpиволичeния и пpомeни в нишкaтa нa повeствовaниeто, с които сe сблъсквaмe по-нaтaтък в тeкстa. 

Виж цялата анотация »

  • Формат: ePub
  • Защита: няма
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-книга? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

За моделите от серията Kindle е необходимо да конвертирате .epub файловете към .mobi формат с безплатната програма Calibre.

Виж софтуер за четене на е-книги и е-списания.

Печатна книга

6.00 лв.

  • Наличност: не
  • Безплатна доставка за поръчка над 39.90 лв.
  • Доставка 1.99 лв. за поръчка над 9.99 лв.
  • За поръчка до 9.99 лв. доставка 2.99 лв.


Kниги от същия жанр

Kниги от същия жанр




Информация за избраната книга

Информация за избраната книга




Информация за книгата:

Издател: Библио.бг
Година: 2005
ISBN: 9789547570061
Страници: 136
Тегло: 0.16 кг.
Размер: 14.00x20.00 см.


http://litclub.bg/library/kritika/mikhailova/prisustvia.htm

ЗАПРЕСЛЕДВАНЕ НА РАДОСЛАВ ПАРУШЕВ

 в четене на романа като некритик
 
Владия Михайлова
 
         - Изглежда в романа на Радослав Парушев има почти всичко - казах съвсем скоро на един приятел, докато се опитвах да потисна чувството на вина, че закъснявам със срока за предаване на текста. 
         - Какво означава „всичко“? 
         - Ами... ако се опитам да изброявам може би дори ще се объркам. 
         - Добре, започни от това, което няма - ми отговори той.
 
         Без да продължавам излишно с този разговор, но, също така и без да свършвам дотук с него, ми се иска да го оставя като отворена скоба до края на този текст, който сам по себе си, всъщност, е един много дълъг отговор.
 
         Инструкция № 1: [Радослав Парушев, Преследване, Жанет 45, 2005, стр. 10] „Всичките ми сюжети – или почти всичките – са базирани на впечатления от живата реалност в града ми: наблюдаваме, изваждаме заключение, добавяме щипка рутинна гениалност, следват два-три часа над клавиатурата и ето ти сто евро за публикацията.”
 
         “Преследване” е може би роман, а може би разказ, а може би пиеса. Колебанието у читателя се появява още между пролога и втората глава и това е само началото на поредицата от посоки, завои, криволичения и промени в нишката на повествуванието, с които се сблъскваме по-нататък в текста. По-важното в случая е обаче, че това колебание е зададено от самия автор, който непрекъснато променя модусите на писане и сякаш, развързвайки връзките на някакво, току що завършено, парче текстова цялост, започва да го коментира така, че създава усещане за непрекъснат work in progress с указания за самия процес на писане и повече или по-малко, видими инструкции, как трябва да се чете. 
         В романа са образувани различни полета на представяне, в рамките на които освен непосредствено развиващия се разказ, произведението непрестанно се осмисля и като литературен продукт, който се отнася към определен таргет, пазар и ниша на реализация. Тази рамка на осмисляне на текста е продължена посредством появяващите се коментари за състоянието на литературата, видяно по-скоро през социалните и икономически пренареждания и проблеми на сцената и професията в България. Това, от своя страна, осигурява и един пласт на конкретика, който свързва романа с определена социална действителност, в която той се случва: София – политически, икономически, а и културен център на страната, доизживяваща соца в агресивната бруталност и цинизъм на едно ново, нео-капиталистическо общество. Без да си поставя за цел критическа рефлексия върху тази действителност, произведението се ползва най-вече от условностите на нейния език, наслаждавайки се на възможностите за манипулация и игра, които той дава. Непрестанното смесване на художествени и нехудожествени елементи, използването на директни препратки към познати на читателя, лесно проследими факти, като например това, че и героят, и самият автор биват наричани „Чарли“, надписа в „Билкова“, с който започва самият роман и т.н., доближават езика до журналистическия език - близък до самото произшествие (по Барт). Границите между реалност и разказ са размити, давайки възможност за множество спекулации и непрекъсната игрова подмяна на фикционалната позиция на автора с реална фигура, която говори с гласа на „истинското“ събитие. Така романът се политизира – една политичност обаче, която той самият не признава.
 
         Инструкция № 2: [Радослав Парушев, Преследване, Жанет 45, 2005, стр. 26] 
         „А Еко гепи супер безочливо, но при него не се нарича плагиатство, а интертекстуалност. И за Еко никой не казва „копелета, царят е гол”, но ако аз сторя някоя подобна интертекстуалност, критиците ще ми пръснат гъза, то се знае.”
 
         Препратката към Умберто Еко не просто e буквална, тя е трасиран път, който минава през текста и анихилира критическата позиция като отказва възможността за нейната самостоятелност и затваря вратата на интерпретацията. Текстът е едноизмерен. Той има конкретен (абстрактен) автор и конкретен (абстрактен) читател, който авторът конструира. В него са използвани наративни ресурси, близки до така наречените от Еко „common frames“, базирани на стереотипни ситуации, също и „intertextual frames“ – свързани с препратки към енциклопедично знание и вече налични текстови традиции, и „magic frames“, които в конкретния текст на Еко върху филма „Казабланка“, на който тук се опирам*, той определя като появяващи се така, че да могат да бъдат отделени от цялото, превръщайки филма в култов обект. 
         В случая „общите рамки” в романа са свързани най-вече с общи места на обитаване, част от съвсем конкретен, градски живот – такива са „Билкова”, „Блейз”, клуб „Библиотеката” и т.н. Преминаването на героя през тях променя поведението, статуса и групата, към която се отнася. Авторът използва този подход и като стратегия за очертаване на определени кръгове таргет читатели. 
         В текста има препратки не само към Еко и Борхес, които са съвсем очевидни (а и конкретно назовани), но и към вулгарната литература на Христо Калчев например, алегоричното писане на Алек Попов и т.н. Централната за романа нишка на разказ, която е свързана с преследването и близначността на фигурата на Иван Бургазлийски, използва както идеята за Предателя, свети Юда и Петото евангелие, така и шизофренната раздвоеност на „Боен клуб“. Да не забравяме, че първото съвпадане на Писателя и Адвоката се случва именно в „Местото“ - пряка препратка към идеята на книгата на Чък Паланюк и филма на Дейвид Финчър. 
         В „Преследване” модалностите на повествуванието често се сменят, като преходите и границите между тях са резки по начин, по който текстът се накъсва и превръща в серия от фрагменти. Например: Дванайста глава, Малката Лора току що умира, започва преследването на адвокат Иван Бургазлийски. Разказът неочаквано спира, личността отново се раздвоява и се появява Авторът, който след като научава от радиото „истинската” новина за случилото се, отива да се срещне с Кито в „703“, където на читателя е предложено своеобразно „виртуално“ продължение на случката, описана в единайста глава с езика и образността на компютърната игра. Използвани са различен тип културни кодове, които, от своя страна, предполагат различен тип комуникация и имат различно отношение към „истината“. Целта на романа е да бъде неубедително, убедителен – той си играе с „истината“ и „реалността“ така, че непрекъснато да подвежда читателя.
 
         * [Umberto Eco, Casablanca: Cult Movies and Intertextual Collage, in Modern Criticism and Theory, ed. by David Lodge and Nigel Wood, Pearson Education, 2008, p. 463 – 464]
 
         Инструкция № 3: [Радослав Парушев, Преследване, Жанет 45, 2005, стр. 41] 
         „А, щях да забравя и това – в настоящия текст няма абсолютно никакво послание, нравствена поука и други подобни социалистически глупости, факт, който ме изпълва със заслужено удовлетворение.”
 
         Да се върнем обратно към основната нишка на разказа – преследването, близначността и шизофренията. Пълният момент на разпознаването, това, което води до единението и развръзката, е предаден на читателя в писмото, изпратено от Адвокат – Иван Бургазлийски до Писателя – Иван Бургазлийски – „Ето как разбрах, че 90-те за мен са свършили, по точно не „ето как”, а „ето кога”, понеже „как” не би могло да бъде обяснено. Така, както не подлежат на обяснение Бог, Щастието и Смъртта.”” (стр. 105) 
 
         Стоп. За какво говори романът на Радослав Парушев? – [освен за още една от използваните основните стратегии на писане, каквато в случая е авто-цитирането] в специфичната му структура, изградена посредством множество рамки, паралелни линии на повествувание, различни микро разкази и цитати, се появява всъщност една съвсем конкретна културна реалност – културната реалност на 90-те в България. Към нея произведението не просто има отношение, но, може да се каже, й принадлежи изцяло, заедно с всичките й трансформации, условности, вътрешна динамика, развитие и, може би, край; Част от това е перформативността и особената спекулация и манипулация на езика. Част от това е и спецификата на появяващите се внезапно реплики към определени социални и политически условия, които макар и авторът бързо да заскобява, за да не превърне в коментари, препращат към проблеми като - резките разлики в стандарта на живот, които, от своя страна, се отразяват на промените в статуса и ценностите и пренареждат социалните роли в културното поле (да си спомним за Малката Лора – нейните родители – и – нейните покровители); или общата комерсиализация на живота, навлизането на life style културата (и литературата) в BG вариант, която участва в изграждането на нов тип идентичности и обществени взаимоотношения. (Бърза препратка към сцената в Библиотеката, която в романа има две измерения – на скъпарски суши бар и на пазител на знанието и ценностите на „средната класа”.) Преследването между Адвоката и Писателя е преследване на два културни модела, за които паралелното съ-съществуване е все по-невъзможно. Точката на разпознаване между тях е краят на 90-те –тогава, когато шизофренната раздвоеност на разказа е преодоляна. 
 
         И все пак, романът „Преследване” на Радослав Парушев не е роман, който поставя във фокус определени културни взаимоотношения и връзки. Той е роман за „личността”, за специфични personal profiles, които ползват различни, културно обусловени, житейски проекти. [„Но хората са различни, при това не само един от друг – през по-голяма част от времето сме различни от самите себе си.”, Преследване, стр. 16] Моментът на екшън в произведението е свързан с борбата за оцеляване на един културен модел на живеене спрямо друг. Разбира се, в този социален дарвинизъм, се оказва, че оцелява по-силният (и, може би, по-съвременният) – и неговият живот е политически. В случая това е политиката на white male strait в хаотичния комерс на едно общество в началото на пътя на усвояване на капитала и новия култ към личността.
 
         * * *
 
         Сега към началото на настоящия текст. 
         - Хм... какво няма? ... Всъщност, знаеш ли, какво няма – няма критична гледна точка. 
         Няма я в самия роман, а на читателя тя е отказана.

За автора

За автора





“Пpeслeдвaнe” e можe би pомaн, a можe би paзкaз, a можe би пиeсa. Колeбaниeто у читaтeля сe появявa ощe мeжду пpологa и втоpaтa глaвa и товa e сaмо нaчaлото нa поpeдицaтa от посоки, зaвои, кpиволичeния и пpомeни в нишкaтa нa повeствовaниeто, с които сe сблъсквaмe по-нaтaтък в тeкстa.

По-вaжното в случaя e обaчe, чe товa колeбaниe e зaдaдeно от сaмия aвтоp, който нeпpeкъснaто пpомeня модуситe нa писaнe и сякaш, paзвъpзвaйки вpъзкитe нa някaкво, току що зaвъpшeно, пapчe тeкстовa цялост, зaпочвa дa го комeнтиpa тaкa, чe създaвa усeщaнe зa нeпpeкъснaт wоrk in prоgrеss с укaзaния зa сaмия пpоцeс нa писaнe и повeчe или по-мaлко, видими инстpукции, кaк тpябвa дa сe чeтe. 


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: