За да бъде велик един Учител, той трябва да има силни, умни и добри ученици. Корелацията „Учител-ученик“ е причинно-следствено обусловена. Най-ярък пример в това отношение е Христос и неговите верни апостоли, продължители и разпространители на Словото Му. Подобно е при Хермес – Асклепий и цялата херметична школа, при Сократ – Платон и сократичната школа, както и при всички подобни Божествени импулси. В областта на Паневритмията Учителят си е избрал да работи с такива достойни души като Боян Боев, Милка Периклиева, Ярмила Менцлова и др. и те са свършили своята работа. Ярмила Менцлова идва на Изгрева едва през 1938 г., но както е казал Христос в Притчата за лозарите (Мт, 20:16), че „последните ще станат първи“, така именно на нея Учителят поверява златните ключове на Паневритмията, подтиквайки и насърчавайки я лично да работи в тази област, възлагайки ѝ мисията  да „оправи гимнастиките“.

Това свидетелства Мария Златева, като собственоръчно пише следното: „Беше към 20 декември 1944 г. надвечер, сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се приближава към нас. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и ѝ каза: „Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги предам правилно – запротестира тя. – Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не – прекъсна я Учителят – Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах – Катя Грива и другите. Вие ще оправите гимнастиките“, повтори той и след тези думи се обърна и си отиде.“

Ярмила Менцлова през цялото време живее със заръката на Учителя, а именно да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали, споделят, че това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза, с която тя се справя достойнo.

Защо Учителят избира Ярмила Менцлова да свърши тази работа? Защо Учителят възлага на Ярмила Менцлова тази отговорна задача? Защото тя е професионалистът, който е учил хореография и танци в една от най-добрите школи за онова време – тази на Айседора Дънкан. Небето подготвя от далеч своите работници, като им предоставя най-добрите възможности за момента. Но професионализмът не е достатъчен фактор в една мистична Школа, а определящи са качествата на ученика, каквито Ярмила безспорно има. Тя е предана, вярна ученичка, отдала живота си на идеята да представи Паневритмията в най-чистия и прецизен вид за идните поколения.

Би било пропуск, ако читателят се вгледа единствено в описанията на упражненията. Разбира се това е свършено изрядно и безупречно. Големият принос на книгата се състои в нейната хомогенност и цялостност. Виждаме творческа интерпретация, която е на ниво – задълбочена и съответстваща на ръста на авторката. Няма излишни думи, излишен патос и въпреки безспорните си качества, Ярмила Менцлова не натрапва никому нищо. Скромност лъха от нейните думи, с които тя нарича непретенциозно своята работа „изследване“.  Следният факт е от изключителна важност – на практика това „изследване“ е единствената разработка от подобен ранг, поради съчетанието на двата важни фактора, за които вече стана дума. Първо, тя е пряк ученик на Учителя, черпила директно от Извора и второ – пише и разсъждава като абсолютен специалист и професионалист в областта си.

Съществува пълно съответствие между това, което говори и пише от една страна и това, което разбира и прилага от друга. Всички нейни съвременници са възхитени от нейната лека походка и стройно телосложение, запазили се до края на живота ѝ. Стилът на Ярмила Менцлова в нейната книга е аналогичен – ефирен, подобно на свещен танц – всеки един детайл от нейното слово излъчва непреривността на Всемира, чийто израз е именно Паневритмията.

В спомените си Крум Въжаров разказва за своята другарка в живота следното: „Ярмила си завърши работата като войник и плати с живота си за своя идеал, за който работи толкова години, за делото на Учителя. Нейната Паневритмия трябва да излезе на български. Трябва да се зачете нейната работа и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителят.“
 

* * *
Преди 33 години една звезда изгря на небето, роди се нещо ново, нещо дългоочаквано – Паневритмията, представена от Ярмила Менцлова. През годините тази книга оказва голямо влияние, но главно в западния свят – Америка и Англия. В България до момента са правени няколко опита да се преведе това издание, но нито един не е доведен докрай. Екипът работи безкористно и всеотдайно последните седем години и това начинание вече е факт. Нека тази Паневритмия заеме достойното си място в Пантеона от първични източници, наред с тези, които са издадени по време на Учителя през 1938, 1941 и 1942 г. Ясно проличава целенасочено търсената приемственост с тези издания, но най-вече с това от 1938 г. Цялата книга на Ярмила Менцлова е изпъстрена с множество цитати оттам.

На вашето внимание е един брилянтен превод, изработен от две преводачки с огромен опит. Музикантите в екипа – изтъкнати професионалисти в областта си – направиха нотния текст и неговата редакция на високо ниво.

Редакторите и коректорката се постараха всичко във формата на словото да бъде изваяно, да тече гладко и ненатрапчиво. Художниците и илюстраторите на схеми онагледиха важните детайли, за да може да се осмисли пространственото измерение на всички елементи от Паневритмията. Вътрешното оформление и цялостно предвижване на проекта до неговия финал е дело на човек, който не пожали средства и сили през последните месеци до излизането на книгата, както в електронен вид, така и в книжно тяло.

Настоящото издание е конфигурирано на принципа на златното сечение -   на две нива. Книгата е разделена основно на две части – Паневритмия и Приложения, като първата част се отнася към втората, така както цялата книга се отнася към първата част – Паневритмия. Отделно самата част Паневритмия е разделена условно също на две части – първата част е цялата преведена книга на Ярмила Менцлова, която представлява 28-те упражнения и добавените към нея „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и музиката и текста към всички упражнения. Тук също е спазена златната пропорция и първите 28 упражнения се отнасят към останалите две части, „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, така както цялата част Паневритмия се отнася към първите 28 упражнения.

Тази книга ще остане да блести на небосклона дълго, превръщайки се в пътеводен знак на търсещите и жадни души, и ще бъде многократно преиздавана и превеждана на различни езици като основно помагало и учебник за изследователите на Паневритмията.