Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие. Така многобройните разклонения на историята, митологиите и литературната ситуация разкриват постепенно пред читателя противоречивите действия на един самозванец (не сме ли всички ние самозванци в някой момент от живота си?), на човек с много имена, но без морал, с единствена ценност естетиката (не е ли това стремежът на всеки творец?), на убиец, поклонник на ужаса и фотограф на страха, художник варварин, довел творенията си до крайни смъртоносни превъплъщения. Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо (1953 — 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета В скоби, сборниците с разкази Телефонни разговори, Курви убийци и Непоносимият гаучо, както и романите Отдалечена звезда, Амулет, Мосьо Пен, Чилийско ноктюрно, Антверпен, Свирепите детективи (за който е награден с „Ералде" и „Ромуло Гайегос") и 2666, получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени Тайната на злото и Непознатият университет.