• 
  Писма до мен
  е-книга: 4.00 лв.
  печатна: 12.00 лв.
• 
  Изгубени в мола
  е-книга: 4.00 лв.
  печатна: 14.00 лв.
• 
  Най-дългото пътуване
  е-книга: 9.00 лв.
• 
  Анонимни снайперисти
  печатна: 10.00 лв.
• 
  Държавност и вяра
• 
  Страшни дневници и нощници
  печатна: 12.00 лв.
• 
  Соления залив
  печатна: 22.00 лв.
• 
  Младо вино
  е-книга: 4.19 лв.
  печатна: 5.98 лв.
• 
  Нещо за четене: Кембjлjt!?!
  печатна: 9.00 лв.

„Допих си хайнекенката, огледах за последно пукащата се от сексапил барманка и станах. Едно време имаше лаф, че такива ги чукат само отличниците. Но времената се менят, отличниците също.”
В романа си Емил Тонев разказва за сегашното време – без илюзии и без излишен апокалиптизъм. В движение, с подчертана небрежност щрихира новите „отличници на ПУЦ-а” (разните мутрета там); зад тях пестеливо рисува лошия дъх на други, „по-елитни” отличници, за които барманките вече са изпята песен. Толкоз за свидните рожби на „просветата”. Неговият интерес (и симпатия) е към тези, които никога не са били отличници. И няма да бъдат.
В романа си Емил Тонев разказва и за миналото време – без илюзии и без излишна носталгия. Впрочем носталгия има, но тя е към определен тип романтични киногерои, които днес са на изчезване.
Като човека на Пол Нюман в „Той се казваше Омбре” – уестърн, който в началото и средата на 70-те се въртеше у нас до окончателното похабяване на лентата.
Сигурно се питате случайна ли е връзката в заглавията на този роман и онзи филм. Не, не е случайна. И не е повърхностна. Емил Тонев е успял да пренесе в книгата си духа на уестърна на Мартин Рит – дух на безнадеждност, но и на достойнство и страст. Сменил е времето (с един век); сменил е мястото (прерията – с Балкана); сменил е героите (каубои и индианци – с хора от изгубените поколения под прокълнатия знак „Източна Европа”); сменил е тютюна и алкохола („дъвката” и уискито – с ардата и ракията). Но не е подменил градуса – нито на пиячката, нито на чувствата. Останал е верен и на основните правила на жанра, което е хубаво от формална гледна точка, но няма да задълбавам в него (повече ме вълнува емоционалната стойност на историята). Няма да казвам също какво се случва в “Омбре”, защото това би убило част от удоволствието да се чете романа – все едно да ти разкажат един уестърн, преди да си го гледал. Ще кажа само, че там има истински мъже – силни в своята слабост и слаби в своята сила. И една много красива жена (не е барманката).
Борислав Колев, в. „Капитал”, 2001

Краят на ХХ век, в планините край западната граница на България. Група мъже от различни краища на Балканите, спасили се от хаоса и понесли товара на миналото си, са създали въглищарска комуна и се опитват да живеят в хармония. Една рускиня, която се грижи за всички. Едно момче, което живее с тях, но в своя още по-измислен каубойски свят. И един млад градски човек, случайно оказал се сред въглищарите, докато бяга от преследващата го наркомафия, ще донесе със себе си смъртта и хаоса, без да го иска. Защото никой не е виновен, че сме такива, каквито сме.