Когато светът бил непознат за мнозина, и когато бил най-вече несигурно и опасно място, един пират се превърнал в легенда. Там откъдето минел, нищо не оставял, потапял кораби за минути, а с врага се отнасял по най-жестокия начин, който можете да си представите.

Кралете го нарекли Червеният дявол. Командвал добре снабден с топове пиратски галеон, който носел името “Летящата господарка” – наречен така заради скоростта, която развивал.

През лятото на 1680 г. Червеният дявол нападнал адмиралският кораб “Елизабет втора”. Екипажът бил пленен, без да се пролива излишна кръв, а корабът бил потопен, като преди това моряците били заточени на самотен остров.

След пет години безмилостният главатар се върнал и заварил екипажа мъртъв. Скелетите на приблизително тридесет човека висели по палмите.

Корсарят забелязал висящите скелети и бързо наредил на екипажа си обратен курс.

И тъй всичко започнало през 1686 г., когато светът бил населен от къде-къде по-кръвожадни пирати.

Екипажът на “Летящата господарка” бил верен на своя капитан и изпълнявал всяка негова заръка. Пиратският галеон бил толкова бърз, че никой, никой не смогвал да му се изплъзне. Червеният дявол, чието истинско име било Бартоломю Робъртс се занимавал предимно с търговия на роби, пренасял ги от Черния континент до Северна Америка, разбира се губернаторът заплащал добре за стоката.

Червеният дявол нападал испанските пристанища и хвърлял всички жители в неописуем ужас.

Истинската история започва тук.