Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене.

Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само загатнато в него измерение на всекидневността – което се разглежда под рубриката „индиферентна всекидневност” – и от възможностите, които то разкрива за преобръщане на самото мислене за всекидневие в съвременната социология.

Една основна линия в монографията проследява „срещата” на Хайдегер с двама автори, оставили значима следа в социологическите занимания с всекидневие през ХХ век – Алфред Шютц и Харолд Гарфинкъл. Става дума не за действително състоял се диалог, а за мисловен експеримент, който сблъсква феноменологията на фактичността с феноменологията на всекидневния живот на Шютц и с Гарфинкъловата етнометодология на безсмъртното обичайно общество. Този експеримент се опитва да установи възможни гранични зони на локална езикова „размяна”, очертавайки един вид „креолски” ефект от кръстосването на трите мисловни стилистики.