Понякога краткият живот може да има продължително ехо - става ясно от книгата на Уве Тим, който разказва за своя значително по-възрастен брат, намерил смъртта си из украйнските степи като войник от СС. Живот, който трае едва деветнадесет години, но неизменно присъства не само в мъката на родителите и в недомлъвките им за него, а и в представите на автора, който почти няма собствени спомени за своя брат.

Вълнуващата книга на Уве Тим далеч надхвърля рамките на обикновен семеен портрет; тя е изследване на поведенческите модели по време на националсоциализма, рядко срещан опит да се говори открито за тях, една мъдра и тъжна творба, която стиска читателя си за гърлото и го оставя без дъх.