Спомняте ли си какво направи Стела в края на пъстрото литературно приключение "Захар и шафран"?
Ексцентричната млада дизайнерка, уморена от нещастни любови, изтощена от динамиката на иначе красивата ни столица, избяга... на село!

Тук, в старата къща на баба си, Стела домъкна сина си и осиновеното от тях огромно бяло куче.
Двора младата жена превърна в градина, възрастните си съседки - в свои приятелки и учителки по везане, плетене и шарене на великденски яйца, а селцето заживя нов живот, преоткрило се като туристическа дестинация.
Тук - оказва се - времето е напластило обвеяна в мистика тракийска древност, средновековна религиозност, възрожденски порив към красиви, здрави къщи и човешки отношения. Обаянието на тази сплав привлича чужденци с фотоапарати, Стелини приятели със семействата им и едно съдбовно присъствие, чието завръщане не може да бъде осуетено дори от исландски вулкан.

Но докато дистанционно твори своите сценографски чудесии, Стела среща в съня си прастар мъдрец. Облеченият в бяло старец й мълви, че само любовта ще спаси света.
Как Стела ще намери себе си в продължението на "Захар и шафран", разказва "Кехлибарената долина", вторият роман на Джеси-Даниела Кънева.

Още за книгите на Джеси - в блога й http://www.jessikaneva.blogspot.com/