Понякога, за да се осъзнаем, е необходимо разтърсване. Затова реших стилът на тази книга да е много различен от този на предишните ми шест.Рискувах. Събрах тук 365 най-големи грешки, които допускаме в живота си ипо този начин се саморазболяваме. Представени са под формата на опакисъвети. Реших да се движа по ръба на абсурда, на естетиката на грозното, напарадоксалното, на сарказма ръба на смеха през сълзи. Всъщност така иживеем днес — на този ръб! От нас зависи в коя посока ще направим крачката — към болестта или към здравето.

Здравейте!

Казваме си ежедневно "Здравей". А здравеем ли?...

Дали пък, ако си казвахме "Болей!", нямаше да ставаме по-здрави? Болка, болест, боли – преживяваме ги като противоположни на здравето, а всъщност не са. Те са пътят към него! Но колко са тези, които осъзнават това? Ако погледнем отстрани живота на хората на планетата, ще изглежда, че това, което най-много ни интересува и е смисъл на живота ни, е как да се разболяваме качествено.

Знаем отговора на този въпрос! Всички го знаем! Ние го живеем! Старателно живеем, разболявайки се! Мислим, че болестите на душата и тялото са нещо, което идва отвън, и не съзнаваме собствения си принос в саморазболяването.

В тази книжка ще припомня някои (де да можеше всичките!) от основните грешки, които допускаме през целия ни живот и които все повече ни отдалечават от здравето. Няма да се впускам в анализа им. От анализ се нуждае разумът. Душата знае защо нещо е грешно, тя го усеща интуитивно. Четете тази книжка с душата си.

Душата ще изтълкува правилно парадоксалния начин на изброяване на грешките под формата на справочник с препоръки за качествено болни. Болестта ще реагира с болка на този текст, ще реагира с раздразнение. Болестта "мисли" така: "Лесно им е на другите да говорят! Те не могат да ме разберат, защото не са на мое място!" Но душата ще усети истината! Душата не познава думата "Не!". Абсурдното, опако звучене на напътствията се надявам да отвори повече очите ви за грешното, отколкото стандартното звучене на ежедневно даваните, но често не по-малко назидателни съвети за правилното.

Аз се уча от своите, но и от хорските грешки – такава ми е професията, мисията, шансът ми.

Тук ги споделям с теб. Те плющят като шамар. Шамар, ударен с болезнена ирония и сарказъм! Шамар за събуждане! Шамар – послание от душата към ума, който знае, но не съзнава! Шамар, чупещ бронята, която сме си създали, съзнателно или не, за да ни пази уж от шамари, но и... от прегръдки!