ЖАН-ПОЛ САРТР (1905 – 1980), е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са „Битие и нищо”, „Погнусата”, „Стената”, „Думите”, „При закрити врата”. През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля.

Настоящият сборник съдържа пиесите „Мухите”, „Мъртви без гроб”, „Достойна за уважение”, „Дяволът и Господ Бог” и „Затворниците от Алтона”.

* Съществуването предшества същността.

* За съзнанието има само един начин да съществува – да има съзнанието, че съществува.

* Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

* Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: ние сме обречени на свобода.

* Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

* Нищо не се мени тъй често, както миналото.

* Има дни, когато човекът всява у мен ужас.

* Адът – това са другите.