Някога една от най-красивите сгради в Истанбул,
днес „Дворецът на бълхите”, тъне в разруха.
Пази спомените за щастливия живот на Агрипина,
а в стените ѝ отекват дузина различни съдби.

И сред живота на пияница академик – увлечен от философията,
изпаднала еврейка – търсеща истинската любов,
и наивно чаровна мадам – чието тъмно минало витае из сградата,
са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя.

Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота.

„Дворецът на бълхите” се появява на книжния пазар в Турция през 2002 година и скоро след това се превръща в бестселър. Това е третият роман, който родената в Страсбург Елиф Шафак създава. По това време тя е вече утвърдено име в родината си – печели първото си литературно отличие, наградата „Руми”, още с дебютния си роман през 1998 година.

Днес я определят за най-популярната жена писателка в Турция, с дванадесет издадени книги, преведени на повече от 30 езика и множество публикации в престижни печатни издания като „Гардиън”, „Монд” и „Ню Йорк Таймс”. Омъжена и майка на две деца, писателката разделя времето си между Истанбул и Лондон.

Въпреки че е прекарала по-голямата част от живота си в пътешествия по земното кълбо, тя се чувства дълбоко свързана с Истанбул, който играе важна роля в творбите ѝ.

„Частица от мен живее във всеки един образ, който читателят ще срещне в „Дворецът на бълхите”, споделя писателката. „Те са моите сродни души. Във всеки един от тях се отразява нещо от моите мисли, чувства и ежедневие.” В тъканта на романа тя умело вплита и наративната структура на „Хиляда и една нощ”, за да създаде история в историята, в която любовта ѝ към Истанбул прозира от всеки ред.

Ако и вие носите Истанбул в сърцето си или желаете ли да научите повече за града, това е книгата, която ще се докосне до душата ви. Защото, както отбелязват в „Ню Йорк Таймс”: „Шафак е гениална в умението си да рисува криволичещите улици на града, които все още пазят доказателствата за безбройните култури, станали част от Османската империя”. А творбата ѝ „Дворецът на бълхите” е сред ярките доказателства, че славата ѝ на най-добрия писател, изгрял на турската литературна сцена, е напълно заслужена.