„Готвачката на Химлер“ има всички нужни съставки, за да е крайно интригуваща и обогатяваща книга. Известният френски журналист и писател Франц-Оливие Жизбер се е заел с амбициозен и виртуозно изпълнен проект – разказ от първо лице на над стогодишната Роз, свидетел на всички трагични световни събития на двайсети век.

Жена с драматично минало и скандална репутация, Роз е гениална готвачка, но и хландокръвен убиец, когато се отдава на голямата цел на живота си - да си отмъсти за преживяното. А то е смайващо: жертва на арменския геноцид, на нацистката окупация на Франция и, косвено, на културната революция на Мао. Твърде много драми за една единствена книга, би се сторило на някого, но след като я прочетем, си даваме сметка, че човечеството има точно такава история и че животът на някои хора е имал точно такъв развой. Стига въображението ни да се остави на действителността - исторически достоверно реконструирана от автора, - която понякога е по-силна от измислицата.

В края на живота си Роз е собственик на ресторант в Марсилия. Внезапно тя открива, че някъде в Германия има внук, син на нежеланата й дъщеря от нацистки офицер, която тя е изоставила. Това я подтиква да напише мемоари, в които поради възрастта, мъдростта и каления си в житейски драми характер няма да спести нищо на главните герои на историята на двайсети век. Описва от първо свидетелско лице виновниците за погрома над арменците, близкото обкръжение на Хитлер, обществото на френските колаборационисти, кръга приближени на Мао и им отдава заслуженото, като споделя суровата истина, вещо подправена с интригуващи битови подробности. Развенчава донякъде и ореола на известни френски интелектуалци от средата на века като Жан Пол Сартър, спира се и на връзката му със Симон дьо Бовоар. Не остава длъжна никому и в края на живота си, след поредица от лично проведени отмъстителни акции е достатъчно мъдра да сподели, че „ако Историята е адът, то Животът е раят“.

В романа има и голяма любов, и мъчителни загуби, и удовлетворението, което само ходът на живота може да донесе под формата на мъдрост. Не липсват и няколко от най-добрите рецепти на готвачката, щедро споделени в края на книгата, сякаш да потвърдят тезата, че животът си иска своето въпреки хода на историята.