Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

(2.75 от 4 гласа)











  • Формат: ePub
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-книга? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Печатна книга

20.00 лв.

  • Наличност: не
  • Безплатна доставка за поръчка над 39.90 лв.
  • Доставка 1.99 лв. за поръчка над 9.99 лв.
  • За поръчка до 9.99 лв. доставка 2.99 лв.

В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин – която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип – чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс – все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари – който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант... Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.



Kниги от същия жанр

Kниги от същия жанр




Информация за избраната книга

Информация за избраната книга




Информация за книгата:

Издател: Колибри
Година: 2012
ISBN: 9786191500611
Страници: 684
Тегло: 0.63 кг.
Размер: 14.50x21.50 см.


Интервю, дадено за списание "Ел"

Ел: Разкажете ни за себе си.

Катрин Панкол: Родена съм в Казабланка, където баща ми беше инженер, и бях на 5 години, когато пристигнахме във Франция. Там започнаха неприятностите! Родителите ми не се разбираха, местеха се на всеки три месеца, аз не ходех на училище и майка ми, която беше учителка, ме научи да чета. Книгите ми бяха опората, в тях се чувствах като в космически кораб. Откритието, че съществува и друг свят, че други деца, като Реми от „Без дом“, не са били щастливи, ме спаси. После родителите ми се разведоха. Виждах баща си от време на време. За него аз бях едновременно Брижит Бардо и Симон дьо Бовоар. Той ми завеща вярата в добрата ми звезда, която никога не ме напусна. А както казва Хемингуей, няма писател без нещастно детство. То ви прави по-чувствителни и ви подтиква да си измисляте разни истории…

Ел: Като че ли има пропаст между вашите героини, които мечтаят за принца от приказките, и вашия живот, който е по-бохемски…

К.П.: Хиляди пъти можех да избера буржоазния живот. Само че когато разказвах приказки на дъщеря ми Шарлот, винаги пренаписвах края. В момента когато принцесата срещаше своя принц и се предполагаше, че ще имат много деца, добавях: тя първо ще се изучи, ще си намери работа и после ще види дали иска да се жени! Бързо разбрах, че тази утопия не отговаря на реалността и че е по-добре човек да работи и да бъде собственият си принц от приказките.

Ел: Но това, което изживявате след излизането на „Жълтите очи на крокодилите“ преди шест години, всъщност прилича на приказка…

К.П.: Да, а не беше никак сигурно – да избера за героиня жена на 40 години, изоставена от съпруга си, която живее в Курбвоа и прекарва вечерите си в белене на картофи! Критиките не винаги бяха благосклонни. В началото това ме наскърбяваше, но когато дойде успехът и започнах да получавам стотици имейли на ден, реших да не им обръщам внимание. Много по-добре е това да ви се случи на 50 години, отколкото на двайсет, защото започвате нов живот и знаете как да се възползвате от него.

Ел.: Веднага ли разбрахте, че съдбата на тази книга ще е различна от предишните?

К.П.: Съвсем не. Издавах по една книга на всеки две-три години. Първата, „Преди всичко аз“, стана бестселър, и се продаде в 300 000 екземпляра. После продажбите спаднаха и стигнаха 50 000. Можех все още да живея от тях, още повече че сътрудничех на „Пари Мач“. Романът, който най си харесвам, „Мъж на разстояние“, най-зле вървеше. Тогава написах „Крокодилите“, чиито продажби тръгнаха полека-лека. Към лятото стигнаха 70 000 и реших, че ще спрат там. Но успехът продължи, като понякога се продаваха по 5000 книги на ден. За да стигне тиражът само на първия том 2 милиона.

Ел: Винаги ли сте мечтали да пишете?

К.П.: Не. Бях заета да оцелявам, да си търся работа, за да изпитвам желание или дори да ми хрумне да пиша. Работих като шофьор на пикап, като секретарка, на бензиностанция… Не знаех, че всичко това ще ми послужи за моите романи. И после един ден през 1973 г. срещнах един бивш състудент и му казах, че си търся работа, а той ми каза, иди виж татко. Баща му работеше тогава в „Пари Мач“. Така навлязох в журналистиката. На другата година ми предложиха да работя в „Космополитан“. Пишех всякакви статии под три псевдонима и се ръководех от максимата на Колет: „Трябва да пишеш като никой друг с думите, които използват всички.“

Ел: Случайно ли написахте първия си роман?

К.П.: След излизането на едно интервю на Жерар Льонорман Робер Лафон се свърза с мен и ми каза: „Трябва да напишете роман.“ Отказах, той настояваше, аз упорствах. После придружих годеника си Пиер Лескюр, който отиваше в Сен Тропе да интервюира Шарл Азнавур. Докато го чаках, за да не ми е скучно, написах петнайсет страници. Началото на „Преди всичко аз“. Пиер ме насърчи. Взех си неплатена отпуска и написах тази книга.
Ел: В спомените си Пиер Лескюр разказва за вас и между редовете се разбира, че не сте била съвсем готова да се обвържете. Как си обяснявате това?

К.П.: Мисля, че просто не бях свикнала да бъда обичана. Не исках да се женя, не исках деца. А след успеха на първата ми книга паднах във всички капани: мъжете, парите, купоните. Не бях бронирана срещу това. Заминах за САЩ, където никой не ме познаваше. Водех два живота – един в САЩ и друг в Париж с Пиер. Това ме устройваше. Но той ми постави ултиматум, който аз не уважих.

Ел: И той ви напусна заради Катрин Деньов.

К.П.: Много се натъжих. Мисля, че той беше мъжът на живота ми и съжалявам за него. Останах в Ню Йорк десет години и издадох втора книга, „Варварката“, после „Скарлет, ако е възможно“. Но дотогава пишех само по финансови съображения. Едва след четвъртата си книга, „Жестоки мъже не се намират на път и под път“, писането започна да ми доставя удоволствие. Точно тогава и срещнах човека, който щеше да стане баща на децата ми. Разведохме се след раждането на второто ни дете, Клеман.

Ел: Как си обяснявате успеха си?

К.П.: Мога само да повторя това, което читателките (и читателите) ми пишат: подарявам им мечта. Някои ми казват, че съм им помогнала да се съвземат след развод, след депресия. Читателките ми са от 17 до 83-годишни.
Ел: Спечелили сте много пари, как това промени живота ви?

К.П.: Понякога взимам такси вместо метро! Не, сериозно, никак не ми го промени. И нямам намерение да се установя в Швейцария или в Белгия, освен ако не се влюбя в някой белгиец, разбира се!

 

Източник: Издателство Колибри

Ел: Очертава ли се принц от приказките?

К.П.: Животът ми се превърна в приказка, но не съм достатъчно свободна, за да започна романтична връзка. Когато пиша, излизам много малко, забравям любовните си срещи и трябва да призная, че писането ме удовлетворява напълно. Трябва да попадна на някой, който прилича на мен… Ще видим. Не си задавам много въпроси и си оставам все така очарована от живота и от мисълта, че ще ми се случат още много прекрасни неща.


За автора

За автора




Коментари

Коментари