Здравейте, Изабела!

Благодаря ви за отзивчивостта и съгласието да дадете интервю за Библио.бг.

Изминаха около 2 години откакто излезе книгата ви „На изток - в рая“ издадена от издателство Колибри. „На изток- в рая“ както се изразявате, е нито роман, нито пътепис, нито автобиография, а от трите по малко.

Според нас „На изток- в рая“ е и един изчерпателен, запленяващ и описателен пътеводител за „обратната страна на света – Нова Зеландия“.

Аз продължавам да настоявам,  че са просто писма от Аотеароа :) Но трябва да призная и да се съглася, че не са в традиционния епистоларен жанр. Изобщо, май няма консенсус по въпроса в кое точно жанрово течение спада книгата. По-лесно е да изброя какво не е - нито е роман, нито автобиография, нито пътепис, нито готварска книга, нито ръководство за емиграция, нито поема, нито трилър. Не е и мемоар. Нито е фейлетон или приключенска новела. Но наистина има по нещичко от всички тези жанрове. Пъстра мозайка от сцени от живота на моето семейство в  Страната на Дългия Бял Облак. Алтернативното заглавие, което обмислях беше "Животът и приключенията на семейство източно-европейски емигранти в Аотеароа, страната на дългия бял облак", но с  издателството решихме, че е твърде дълго и описателно и оставихме само краткото и изчерпателно "На изток - в рая"

Има ли нещо, което не сте споменала в книгата, а ви се иска да споделите с читателите?

Това което умишлено съм избягвала да споменавам е тъмната страна на емиграцията. Не за друго, а защото българските емигранти имат тенденция да се задълбочават твърде много в нея - в трудностите, битовизма, болката, чувството за загуба, изолацията, вината, тъгата. Изобщо в българската културна традиция още от хъшовски времена насам е прието емиграцията да се представя като лоша, мъчителна, мизерна, насилствена, презряна. Аз мисля, че е крайно време да ревизираме тази отдавна вече неадекватна представа и затова в писмата си се старах да представя предимно другата, светла и пъстра страна на емигранстския живот - приключението, анекдота, чара, топлината.

Избягвах също да давам мнения и съвети за емигриране. Животът в странство не е лесен. Приключението за един може да е нещастие за друг. Решението да напуснеш родината си е много трудно и много лично. Също като отговорността за последиците. Затова никой не може да дава съвети.

Получавате ли обратна връзка от хората прочели вашата книга?

Много! Искам да използвам тази възможност да благодаря на всички, които ми писаха, за да споделят, че книгата им е е харесала. За мен е огромно удоволствие да знам, че някой се е  смял с глас на приключенията ни, научил е нещо от грешките ни и принципно се е забавлявал на мой гръб :)

Има ли такива, които са посетили страната впечатлени и вдъхновени от книгата?

Не знам дали някой е поел дъ-ъ-ългия път към Аотеароа само заради моите разкази оттам, но често ми пишат читатели, които са посетили Нова Зеландия, за да споделят с изумление, че "Всичко е точно както си го описала!" Леко ме тревожи нескритата им изненада - сякаш са били убедени, че всичко в книгата ми е  измишльотини и врели-некипели и с потрес откриват на свой гръб, че всичко е истина. Ами, аз не лъжа, даже рядко преувеличавам:)

След 6 годишен престой в страната на „кивитата“, вие и вашето семейство напускате Нова зеландия и се местите в Австралия. Как протича живота там? Има ли го още откривателския дух и там?

Австралия е толкова различна от Нова зеландия, колкото изобщо е възможно две страни да бъдат. Повторната емиграция не беше ни на йота по-лесна или по-малко предизвикателна. Приключенията ни по обратната страна на света продължават.

Да очакваме ли и книга за Австралия?

С издателство "Колибри" имаме неангажираща уговорка за 2012-та година. Но честно казано не знам дали аз ще сколасам дотогава. Австралия е огромна - страна континент, и невероятно разнообразна. Цял живот няма да ми стигне да я опозная.

Това ли е мястото на което мислите да останете в дългосрочен план?

Ако нещо съм научила от патилата си в чужбина то е да не правя дългосрочни планове. В крайна сметка животът е това, което ни се случва, докато правим планове, нали? Давам възможност на бъдещето да ме изненада.

 „На изток в рая“ излезна и в електронен вариант преди месец. Какво е мнението ви за електронните книги?

Крайно време беше електронните книги да  станат най-после  масови и достъпни. Още от зората на компютърната ера все слушаме как новите технологии ще ни позволят достъп до книги от всяко място на света, но в същото време  компютрите бяха все твърде големи, тежки и ръбати, за да се гушкаме с тях в леглото, или да си ги носим в автобуса. Едва напоследък с навлизането на таблетите, ай-фоните, киндъл и другите електронни четци стана възможно да съвместим електронната книга с удобствата на дивана или на слънчевата пейка в парка. Е-книгите са много по-евтини, по-екологични и по-лесни за пренасяне (което не е хич маловажно за съвременните номади като мен и милионите емигранти по света). В този смисъл въпреки принципната си технофобия приветствам настоящия бум на електронни издания на книги и технологии за тяхното разпространение и желая успех на Библио.бг. Чрез електронните книги децата ни, растящи в чужбина ще могат да четат българска литература и да останат свързани с езика и корените си. Това беше първото, което дъщеря ми направи с новичкия си ай-фон - зареди го с български книги.

 Как се възприемат електронните книги в Австралия?

Много са масови. Почти никой вече не носи печатно издание на вестник или книга в автобуса, самолета или на училище. И хора от всякакви възрастови и социални групи могатда бъдат подслушани в кафенето или на спирката да обсъждат задълбочено предимствата и техническите характеристики на различни електронни четци.

Казват, че дома на човека е вътре в него. Какво е вашето мнение?

Вероятно е така. Домът за мен е там, където чувствам, че принадлежа. Там, където съм винаги очаквана и добре дошла. Мястото, което бленувам в моменти на самота. За мен домът е по-скоро чувство, спомен, усещане за топлина, отколкото конкретно географско и физическо място.