Макс Фриш (1911 – 1991) е може би най-значителният швейцарски писател на ХХ век, автор на драми, есета, и най-вече романи (“Хомо фабер”, “Щилер”), донесли му световна известност. В цялото си творчество той разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на самоличността и душевните устои, но никъде тъй свободно и в тъй увлекателна игра, нито с такова богатство на въображението и речта, както в романа “Ще се нарека Гантенбайн”.

Всеки човек рано или късно си измисля история, която смята за свой живот, или поредица от истории, които могат да се аргументират с имена, дати и цифри, така че привидно да не възниква съмнение в тяхната истинност. Въпреки това аз смятам, че всяка от тези истории е измислица и поради това заменима.
Макс Фриш, “Работни записки”

Сякаш се сгромолясваш през огледало, когато се събудиш, нищо друго не помниш, сякаш се сгромолясваш през всички огледала, а сетне светът отново се сглобява, все едно нищо не се е случило. А и нищо не се е случило.
Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Макс Фриш полемизира с някои разпространени в съвременната литература представи за изход от отчуждението и загубата на индивидуалността чрез перманентно бягство в нови ситуации, в нови житейски роли. Така и Гантенбайн е лице, което пробва различни истории, заменя ги подобно на дрехи, като се идентифицира с всяка една от тях без намерение да я доведе до някакъв завършек...
Венцеслав Константинов

В романа “Ще се нарека Гантенбайн” преоткриваме нашия свят и нашия живот – описани от един от майсторите на съвременния худажествен разказ.
Марсел Райх-Раницки