Разказите и есетата в „Шумки от габър" ни напомнят гравюри върху дърво: под резеца на Хайтов избива на повърхността не само „звученето" на дървото, но той продължава своята работа и по-нататък, в дълбочината на зрителните форми. Но както подчертава сам авторът, за „постигането на хармонична красота върху дървото са нужни не само остър нож и веща ръка, но и много любов - все едно дали към любимата, за която е предназначена хурката, към песента или към стоманата. Нужно е било и безкрайно търпение да се изрежат стотиците чертици и черти и вярно око, да се съчетаят в стилизирани фигури, за да се превърнат в оная ефирна, сякаш недокосната от човешка ръка плетеница, която гали окото като хубаво моминско лице". („Дърворезбени приказки"). СТОЯН ИЛИЕВ