„Сам съм на тъмно и мислено въртя света в главата си, докато се боря с поредния пристъп на безсъние, с поредната бяла нощ в голямата американска пустиня.“ Така започва предпоследният роман на големия американски писател Пол Остър, познат у нас с „Нюйоркска трилогия“, „Музика на случайността“, „Лунен дворец“, „Бруклински безумства“, „Книга на илюзиите“ и „Нощта на оракула“.

Седемдесет и две годишният Огъст Брил се възстановява след автомобилна катастрофа в къщата на дъщеря си във Върмонт. Нощем, когато не може да заспи, лежи и си разказва истории, за да отпъди мислите си за неща, които предпочита да забрави – неотдавнашната смърт на жена си и ужасното убийство на Тайтъс, приятеля на неговата внучка. Така Брил заживява в един паралелен свят, в който Америка не воюва с Ирак, а със себе си. В тази друга Америка кулите близнаци си стоят непокътнати, но президентските избори през 2000 г. са довели до разделението на страната, Щатите започват да се откъсват от Съюза един по един и, естествено, избухва кървава гражданска война. С напредването на нощта историите на Брил стават все по-напрегнати и в крайна сметка онова, от което така отчаяно се мъчи да се освободи, още по-силно напира в него и иска да бъде разказано.

Страстно написан и шокиращ, „Човек на тъмно“ е роман за нашето време – книга, която ни кара да се изправим пред мрака на нощта в един свят, способен на най-чудовищно насилие.