"Три задраскани реда са по-ценни от един добавен." Аугусто Монтеросо "Горе ръцете! Така трябва да се чете тази книга. Опасността от нея се корени в лукавата й мъдрост и смъртоносната красота на несериозността й... Представете си животните от фантастичния бестиарий на Борхес да пият чай с Алиса; представете си Джонатан Суифт и Джеймс Търбър да си обменят записки; представете си жаба от окръг Калаверас, която наистина да е чела Марк Твен: Монтеросо на вашето внимание." Карлос Фуентес "Максимално концентрирани сюжети, красиви като теореми." Давид Лагманович "Борхес и Биой Касарес съставиха антология от "Кратки и необикновени разкази". Аз пък, ако можеше, щях да направя сбирка от разкази от по едно изречение или един ред. Но досега не съм попадал на някой, който да превъзхожда следната история на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: "Когато се събуди, динозавърът бе още там." Итало Калвино, "Американски лекции" "Четвърто: трябва да се четат Орасио Кирога, Фелисберто Ернандес. И Борхес трябва да се чете. Трябва да се четат Хуан Рулфо, Аугусто Монтеросо, Габриел Гарсия Маркес." Роберто Боланьо, "Съвети за изкуството да се пишат разкази" Векове след Езоп, Лафонтен и Крилов в "Черната овца и още басни" Аугусто Монтеросо се връща към изкуството на иносказанието със своите животни, предмети, явления и митологични персонажи, които мислят, говорят и действат повече от човешки. Тук се състои любовната среща на едно Магаре с една Флейта; Мълния поразява два пъти поред едно и също място и изпада в екзистенциално униние; Одисей успява да прилъже една влюбена сирена, но не и съпругата си Пенелопа; Огледало и Бухал страдат от безсъние; Бълха писател се равнява по Джойс, а някъде покрай успоредните монолози на Злото и Доброто Щурецът най-сетне казва на Мравката каквото му е на душата. Сборникът от 40 кратки разказа на Монтеросо съвсем неслучайно започва с наблюдението на един канибал за сходството между животните и хората и завършва с хитрата маневра на една литературна Лисица: по тези страници всичко има по няколко смисъла и способност да се превръща в друго – дори страхът, смъртта или смехът.