ХХ конгрес на КПСС хвърля в шок и страната, и света. Студената война е в разгара си, всички искат да видят загадъчния лидер на страшната „руска мечка”. И Хрушчов прекрачва „желязната завеса”. Визитите му в Австрия, Великобритания, САЩ, Франция, участието в работата на Женевската среща и Общото събрание на ООН представят новото лице на Съветския съюз: с широка „медийна” усмивка, но и с ужасяващ ракетен юмрук. Срещите на Хрушчов с Антъни Идън, Конрад Аденауер, Дуайт Айзенхауер, Шарл дьо Гол, Ричард Никсън, Джон Кенеди се превръщат в световна сензация.

Но върхът в държавническата кариера на Хрушчов е Карибската криза. Хрушчов и Кенеди изиграват най-рискования епизод на студената война, а двете свръхсили излизат от кризата с нови правила за съперничество в ядрената епоха и „гореща” телефонна линия между Кремъл и Белия дом.
Джон Кенеди казва за опонента си: „Хрушчов е твърд, красноречив, полемичен представител на системата, която го е възпитала и в която вярва напълно. Той не е пленник на някаква остаряла догма и не страда от тесногръдие. И изобщо не се перчи, когато говори за неизбежната победа на комунистическата система, чието превъзходство те (СССР) ще постигнат в крайна сметка в икономиката, науката и в световната политика.”