Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко вярвам, че красивите версии измерват високото в човешкия дух. И че повече ни приближават до Бога, отколкото вродените ни голи инстинкти.