Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си.

Всички имаме такива истории – тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление.

Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската.

За мъжете, книгата, психотерапията или нещо като предговор

Събка, 47 г.:

Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете – всякак ги обичам, дори нещо повече – обожавам ги. Обожавам силата им, слабостта им, прямотата им, объркаността им, ръцете им, аромата им, прегръдките им и всички онези влудяващи различия, заради които си губим акъла по тях.

Да, бих могла да напиша и книга за мъжете. Но колкото и да ги обичам като жена, колкото и като психолог да съм в състояние да разчета кодирания език на техните думи и тяло, и колкото голяма фантазия като писател да имам, аз не мога да съпреживея техния свят, точно защото не съм го изживяла в душата си и чрез тялото си. Мога да разбера мъжкия свят рационално, но не и да го съпреживея емоционално. Той е напълно различен от моя. Аз съм жена. Аз познавам своя женски свят и пиша за него – истински, откровено и директно – за женствеността и тялото ни, за мъжете и бащите ни, за любовта, изневярата и ревността, и за важните житейски уроци, които като по неписано правило получаваме от живота с ритници.

Ние, жените, обичаме да споделяме помежду си. Споделянето ни дава усещане за близост, подкрепа и сигурност, че не сме сами, но преди всичко споделянето носи облекчение и осезаема промяна в емоционалните пластове на душата. Наред с всекидневния стрес, който трупаме неусетно, споделянето се превръща в наша ежедневна лека психотерапия по приятелски. Всичко може да е психотерапия – всичко, което облекчава нашата психическа уязвимост и биологична слабост – и споделянето с приятелка, и прекрасната разходка, спортът, сексът и лудото пазаруване, дори яденето на шоколади – всичко, което носи удовлетворение на тялото и душата, е форма на психотерапия. Четенето на книга, в която откриваме своите въпроси и спасителното разбиране на себе си, което винаги търсим, е много мощна психотерапия. Историите от книгата „Фитнес за женската душа“ не са взети от сухите протоколи на моите работни срещи с клиентите ми като психолог, но както всяко споделяне и всяка книга –те са вид психотерапия. Има много общи неща между психотерапията и чете-нето на книга. Това не са просто действия, това са процеси – ментално-емоционално-духовни процеси. И двата процеса протичат между двама души, строго индивидуални са и се основават на онази деликатна връзка, наречена харесване на прост език, и емпатия – на професионалния език на психолога, без която нищо не се получава. И психотерапията, и четенето на книга са процеси на търсене – на промяна, на отговори и истини за живота, търсене на нашето Истинско, Свободно Аз. Дори и когато четем книга просто ей така – полегнали на плажа, да минава времето – то никога не е просто ей така, винаги е част от нашето целоживотно търсене и изразяване на себе си. Всичко, всеки един момент от живота ни е част от нашата промяна, която понякога ни връхлита внезапно или завладява неусетно, която съзнателно търсим, нетърпеливо очакваме или сляпо отричаме. Защото промяната е законът на живота: Panta Ray – всичко тече, всичко се променя.

Тази книга е част и от моето търсене и моята промяна, дошло е времето и се радвам, че е в ръцете ви, като част от вашето търсене и вашата промяна. Успех!