Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното умение на автора. Простотата, чистотата на стихотворенията, тяхната естественост, летливост, но и внезапните им прозрения правят тази поезия една от най-добрите сред разнообразните гласове на съвременните ни поети.

Силвия Чолева

Владислав Христов не пропуска да създаде „новинарски” контекст за миналото на удивителния миг на осъзнаване, за безнадеждното бъдеще на този отлитащ миг. Оттам и кроткият трагизъм на тези стихотворения, които хем са малки по обем, хем внушават големи пространства за разгръщане на смисъла. Но и плашещо спокойствие, своеобразна безлюдност, майсторски изваяна пластична пустота, фотографски капризи на погледа, който се превръща в слово…

Марин Бодаков

Да кажем така - ?, златното сечение. Божественото сечение. Ирационално число ? 1,618… Ирационално като поезията, забравила за гравитацията. Летяща поезия: една ефирност на движението, което едва се вижда, едва се забелязва. Минимализъм? Не, детайлизъм: всяко нещице е важно, всяко парченце има значение. Това е поезия на малките важни неща.

Митко Новков