Истината е, че доскоро, пък и всe още, Франция не дотам оценяваше огромното творчество и бликащата, неуморна литературна мощ на всеизвестния Теофил Готие с червената жилетка - епизодът, когато той се появявя с ексцентричния си костюм на премиерата на пиесата „Ернани“ на Виктор Юго, като ревностен защитник на романтизма.
 

И ако някой от по-посветените не e чувал или чел какво е написал Готие, то поне знае, че е носел скандалната червена жилетка "pour epater le bourgeois" - „да скандализираме буржоата“ - дежурният лозунг на романтиците, които не искат пиеси само ала Расин и Корней и имат нови идеи.

И така тези слова са написани като жест на почит и възхищение пред една недооценена, изключително интересна, почти съвременна като светоусещане фигура на вечния голям талант - малко циник, но пък филантроп, фриволен бохема, с жени и любовници, на които обаче, както и на децата си, редовно изплаща издръжка и се моли на приятели за 300 франка, „че съвсем го е закъсал“.

Работил неуморно, което не биело толкова на очи, ненавиждал прогреса, в смисъл на онова, което замества човешката мисъл и душевност, пътувал в екзотични за онова време страни, надзъртал зад невидимото и отвъдното и при все това твърдял: „Аз все още съм човек, за който външният свят съществува“.