Книгата на Гачев е една история на българската литература – от средата на ХVІІІ в. /Пайсий Хилендарски/ до 40-те години на ХІХ в. /Найден Геров/. Но това е особен тип история – теоретическа, в която се разглеждат вътрешните закономерности на литературното развитие. Задачата на автора е дори по-широка – върху материал от историята на българската литература да покаже едно извънредно интересно явление – ускореното развитие на нациите и културите, така типично за нашето време, когато множество народи в Африка, Латинска Америка, Далечния и Близкия изток “се пробуждат за нов живот, включват се в единния световен исторически процес и за кратко време стремително се придвижват напред, като настигат, а в някои отношения и изпреварват другите народи и култури”.
Акад. Петър Динеков