Провалът на балканската политика, предлагана от Чърчил в годините на Първата световна война, горчивото му съзнание, че ръцете му са били често вързани и без да е съумявал да прокарва вижданията си, е бил упрекван за неосъществимостта им, обагрят и действията му през Втората световна война. Нужно е да подчертаем, че противно на мнението на Чърчиловите апологети, при изграждането на стереотипите му за Балканите най-малка роля играят моралните съображения. Право и неправо, национално самоопределение и национален гнет, тирания и демокрация, за Чърчил това са само лозунги, с които той манипулира доста явно. Самият Чърчил признава, че е съумявал лесно да се застави да повярва в това, което му е изгодно. Приложението на този принцип си проличава на Балканите.