По време на Първата световна война големият немски писател Eрих Мария Ремарк (1898-1970) заминава едва 18-годишен като доброволец на фронта. Войната оставя незаличими болезнени спомени в съзнанието му и е основна тема в неговото творчество. След завръщането си от фронта сменя безброй служби, като през цялото време пише и публикува разкази. Първият му роман ("На западния фронт нищо ново") излиза през 1928 г. - първо като подлистник на вестник, после в отделна книга с тираж от 600 000 екземпляра - и прославя завинаги своя автор. Писателят е принуден да емигрира в Швейцария още през 1931 г., а две години по-късно книгите му са забранени от нацистите и се горят публично по площадите. През 1939 г. Ремарк емигрира в САЩ, но след края на Втората световна война се завръща в Швейцария, където умира през 1970 г. Годината е 1928-а. Въоръжени до зъби щурмоваци предизвикателно се разхождат из улиците. Навсякъде мизерия, тревога, насилие. За героите на романа трима млади мъже, приятелството е единственото убежище от зоабикалящия ги хаос. Но ето че най-младият се влюбва и приобщава към сплотената им група млада жена, която също се превръща в техен другар, но и ги подлага на изпитания, през каквито никога не са допускали, че ще преминат. . . Книгата е написана със същата завладяваща простота и прямота, отличаваща и другите произведения на Ремарк. "Трима другари" е манифест за величието на човешкия дух. Авторът създава истински незабравими образи, които намират вътрешни сили да живеят в един свят, който не те са създали, но са принудени да търпят.