Мария Димитрова Станкова е родена през 1956 г. в гр. Бургас. Завършила е СМУ "П. Пипков" – Плевен със специалност виолончело през 1975 г. Продължава образованието си в ИМХК към БДК. Работила е като пом. режисьор във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" и в ДМТ "Ст. Македонски". През 1996 г. в Литературен вестник публикуват за първи път "Отвесни стихове по смисъла на ДАО" и "Притчи". През 1998 г. излиза книгата й "Наръчник по саморъчни убийства" – изд. ПАН. Ръкописът спечели субсидия на СОРОС, а самата книга стана "Книга на годината" в конкурс на Фондация "Огнище". През 1999 г. пиесата и "За ръбовете на кръга" печели трето място на конкурс за млада българска драматургия – Фондация "Концепция за театър" и специалната награда на името на Маргарит Минков за "Философско осмисляне на действителността". През същата 1999 г. в конкурс на Литературен вестник за криминален разказ, второ място печели разказът "Не се забърквай с вампири", а на конкурс на СФД – идея за сценарий, "Катунарка" печели единствената награда. В края на 1999 г. излиза от печат, отново със субсидия от СОРОС, книгата "Искам го мъртъв" и новелите "Седем гневни жени" – издателство "Павлина Никифорова". През 2001 г. излиза книгата й "Каталог на душите ПО", а също така, НТ "Ив. Вазов" одобрява и приема пиесата й "Миг от готови парчета" в репертоарния си план. В периодичния печат има публикувани къси разкази (в Литературен вестник, Витамин Б, Литературен форум, Ах, Мария) Написани и непубликувани са: сборникът й "Приказки от страната Поговория" и книгата за живота на ап. Тома "Свитъци на съмнението". Мария Станкова е била и редактор във вестник Литературен форум.