Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век. Философското му образование в СУ "Св. Климент Охридски" не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. Има два романа "Късна жена" и "Лунен купол", в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките. Стоян Пенчев е написал превъзходни разкази. Той владее думите, умее да описва картини и хора пестеливо, но точно, като гравьор, знае как да усили простата случка до човешка съдба, знае как да придаде на тези съдби ехтяща библейска образност. Знае къде трябва да започне и къде трябва да свърши разказът. Защото разликата между майстора и занаятчията е в това - дали текстът ще заживее втори живот след последната точка в душата на читателя.