Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. Там просто не ги приемат, защото самоуверените обитатели на света на "светлините и движението" са различни. Там хората не само познават и приемат правилата на своя движещ се свят - те така стабилно спазват тези правила, че с лекота сърфират по тях, без да ги усещат като препятствия. В движещия се свят уважават и приемат като равни онези, които се държат прилично въпреки силата на мощния си юмрук.