Тази монография е посветена на тракийската религия - проблемно-тематична, научноизследователска област на тракологията, която интригува интересите ми още като студент и към която ме насочи още тогава Ал. Фол. Независимо от усилията на ред проучватели трудностите при работата с изворовия материал от всякакво естество в това направление останаха най-вече поради обстоятелството как тези огромни по обем и разнородни по характер данни да се организират в система. Именно в това отношение се крие и голямата заслуга на големия учен Ал. Фол, който убедително въведе в историографията термина тракийски орфизъм като "терминус техникус", а съвсем не като етническо определение. От тази позиция се разкри, че през цялото си развитие (от края на II хилядолетие пр.Хр., включително и след създаването на римските провинции Македония, Мизия, Тракия и Дакия) тракийската история и култура са пронизани от това учение. Резултат на широки културни взаимодействия и на синтез на разпространената в Източното Средиземноморие и в Египет вяра в Слънцето бог, тракийският орфизъм е устна, аристократична доктрина, която дава идейни корени и на гръцкия орфизъм, и следователно е по-ранна от литературно обработеното елинско мислене и принципно се различава и съвсем не съвпада с него. От една страна, това е определение за дълбоката разлика между тях, а от друга, е инструмент, за да се проучи идеологическата основа на духовния живот в древна Тракия откъм края на II хилядолетие пр. Хр. докъм VI в. пр. Хр. и насетне.