Килиан Жорнет е име, което за кратко се издигна като самостоятелен връх по всички писти на екстремното бягане. В „Тичай или умри“ талантливият атлет ни повежда по скритите пътеки на собственото си съзнание. Младият каталунец придава нов смисъл на автобиографичния жанр: километрите и титлите са без значение, това е едно живо четиво, продължителна медитация, кинематография на вътрешния поглед. Вече не сме публиката на Килиан, превръщаме се в него, усещаме болката му, непоносимата болка и непреклонното желание да превъзмогне ограниченията на ума и физиологията. Как свръхбегачът успява да събере силите си там, където мнозина биха се отказали? И защо победата не означава да прекрачиш финиша?

Прекосяваме величествените Пиренеи, потапяме се в мъчителната обиколка около езерото Тахо, изживяваме болезнената битка на славните „Западни щати” и се задъхваме по пътя на едно рекордно преодоляване на Килиманджаро. „Тичай или умри” разголва един свръхчовек до неговата напълно човешка същност. Той няма имунитет срещу болката, мускулите му се схващат, умът му го съблазнява да се откаже, но това, което Килиан притежава в изключителни дози, е необикновената жажда за себенадрастване. За да преодолее монотонния пейзаж, повтарящите се движения, за да държи очите си отворени в продължение на изнурителните часове, Килиан си представя, че е индианец, който носи важно съобщение на съседно племе, че е беглец, който тича за живота си, или пък рицар в Средновековието. Това са неговите малки трикове, защото отказът не е вариант, трябва да продължаваш дори когато не можеш, дори когато тялото ти се съпротивлява, дори когато съзнанието започне да те предава. „Тайната не е в краката ти, а в силата на ума.”

Разказът прелива в поезията на човешките ултравъзможности, един силен и мотивиращ манифест, който не дава лесни отговори. Килиан не се стреми към победи и медали, за него най-големият успех се крие в това да надмогне себе си, да разшири възможностите си, да надгради потенциала си, за да се превърне в по-добра версия на това, което е бил. Любовта към планините и медитативното състояние на продължителното бягане, които са неразривна част от същността на атлета, са го превърнали в мъдрец на твърде ранна възраст. Според него „Няма стил, който да е идеален за всеки бегач, но всеки има своя идеален стил на бягане”. Килиан не предписва рецепти, а само ни позволява да препуснем с него из дебрите на собствения му забележителен път. Но това, което всеки може да открадне за себе си от невероятния каталунец, е непрестанният стремеж, силата и несломимата воля да не приемаш, че има нещо невъзможн