Какво се случва с човешкия дух, изправен на ръба на пропастта, когато се разпадат ценности, когато омразата измества любовта, когато се чувстваме като чужденци в собствения си свят.
Това е една история за началото на края на Римската империя и един от нейните последни езически владетели император Диоклециан. Величието и падението на онзи свят е описано с ръката и сърцето на Тит от Никомедия – ваятел и поданик.
Романът е своеобразна летопис за уязвимостта на човешкия дух, за крехките основи на нашата цивилизация, за пътя към властта и за неизбежния крах на всички светове и на всяка власт. Но това е история и за силата на съзиданието, за паметта, която трябва да съхраним, за да се опазим като живи и мислещи
човешки същества.
Какви са били първите християни, докъде е проницаемо съзнанието за божественост – историята не е еднозначна, понякога премълчава, а друг път митовете засенчват, украсяват или направо изкривяват фактите. Но Тит говори – както никой досега, в духа на латинския панегирик, с енергията на далматинската проза. Изречени така изящно и чувствено, тези думи имат сила на пророчество.