Погрешно би било да се смята, че широкото разпространение на научното знание в наше време ограбва съвременниците ни от привлекателността на приказните и необикновени факти. Вяра в психичните феномени, в чудеса и магии днес има толкова, колкото и през Средновековието. Това, което все пак сме постигнали, е свободата да говорим за тези неща и да ги преживяваме без страх от кладите на Инквизицията. Тъй като съм живяла в Тибет, хората, които идват при мен по различни поводи, непрекъснато ме молят да измислям или правя необикновени неща: от най-простодушното желание да задоволя нечие любопитство до желанието да помогна да се вземе изпит, да се постигне успех в някоя търговска сделка, да се излекува болест или да се извърши престъпление. Например една изоставена жена, подтиквана от жаждата за отмъщение, ме помоли просто "да унищожа" неверния съпруг и неговата съучастница. Не ставаше въпрос, естествено, да се въоръжа с револвер и най-банално да убия виновниците, а от разстояние да причиня тяхната гибел посредством окултни средства, с които да си послужа, без да излизам от стаята си. Всички тези търсачи на чудеса вероятно биха се удивили, ако им кажа, че тибетците не вярват в чудеса, т.е. в свръхестествени случки. Те смятат необикновените факти, които ни озадачават, за плод на природни енергии, задействани при специални обстоятелства или посредством уменията на човек, който знае как да ги освободи, а понякога и чрез посредничеството на лице, което не съзнава, че притежава сили, способни да задвижат някои материални или духовни механизми, произвеждащи необикновени явления. Тибетците са склонни също да вярват, че всичко, което човек би могъл да си представи, е възможно да се осъществи. Те твърдят, че ако въображаемите факти не съответстват на някаква възможна външна реалност, то те не биха могли да се породят във въображението. И пак във връзка с това според тибетците, ако човек много силно и продължително съсредоточи мисълта си, той може наистина да създаде жива и активна външна реалност на формата, върху която е съсредоточена мисловната дейност. В тази книга ще видим точно такива примери. Както казах, във всички случаи става въпрос за природни енергии, чието действие е или спонтанно, или се направлява от лица с нужните способности. В някои случаи е възможно тези личности да получат помощ от същества, чиято природа е различна от човешката; тази вяра също е широко разпространена в Тибет. Това го има и при нас. Молитвите, отправяни към светците, обещанията за дарения, които ще им бъдат направени, за да изпълнят нашите желания или да въздействат върху по-висши сили с цел да се постигне желаното, а освен това и нечистите сделки, споменавани в историите от Средновековието, до една произтичат от подобни вярвания. Аз не отидох в Тибет, за да видя там чудеса. Правех само проучвания върху формите, които будизмът е приемал, докато се превърне в ламаизъм, т.е. като добавя и примесва редица теории или ритуалистични елементи, заети от непалския тантризъм, от бон - древната религия на Тибет преди настъпването на будизма, както и някои елементи от алтаиски или дори от по-северен произход, дошли в Тибет по неведоми пътища. Исках също така да посетя тази страна с високи върхове, където според индусите са живеели техните богове. Моето пътешествие се превърна в доста дълъг престой и години наред имах възможност да предприема опасни пътувания из необикновени места. По време на тези пътувания станах свидетелка на необичайни събития, срещнах се с необикновени хора и докоснах пределите на една особена душевност. Затова тази книга трябва да послужи само като пътна карта - книга за пътеките, които ме изведоха от отъпканите пътища. АЛЕКСАНДРА ДАВИД-НЕЕЛ Дин, Френските Алпи април 1965 г.