- Няма цяла вечер да си говорим за цар Соломон, Жано. Той е един стар мъж, малко особняк и много нещастен. Сам ми призна, че нощем става, за да вдига телефона. Прекарва по три-четири часа всяка нощ, заслушан в чуждите нещастия. Тя, нуждата, все нощем ни наляга. А аз, която бих могла да му помогна, по същото това време съм на другия край на Париж. А кажи ми, ти разбираш ли нещо? - Мисля си, че не ще да се събере с вас, защото го е страх да не ви загуби. Оня ден по същите причини не си купи едно куче. Стоицизмът го изисква. Вижте в речника. Стоицизмът е, когато толкова те е страх да не загубиш всичко, че нарочно го губиш отнапред, за да не те е страх. На това му викат терзания, госпожице Кора, или както се казва - сговняване. Госпожица Кора ме оглеждаше внимателно. - Малко странно се изразяваш, Жано. Сякаш едно говориш, а друго имаш предвид. - Знам ли, госпожице Кора, а съм си киноман. В киното човек се кефи в тъмнината, а какво по-хубаво от това. За господин Соломон е много трудно в последния момент да се свърже със значително по-млада от него жена. Малко като в "Синият ангел" на господин Йозеф Фон Щернберг с Марлене Дитрих, където старият професор се влюбва в една много по-млада от него певица. Гледали ли сте " Синият ангел", госпожице Кора? Въпросът й хареса. - Да, разбира се. - Това е то. Както се досещате, господин Соломон също го е гледал и го е страх. - Аз не съм на възрастта на Марлене във филма, Жано. Аз бих могла да го направя щастлив. - Ами точно от това най го е страх, госпожице Кора. За Бога, нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства.