В теоретична статия, публикувана преди време в нашия печат, чието заглавие и
автор вече съм забравила, срещнах следната мисъл: че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора.
Това схващане ме смути и дори по някакъв начин ме разбунтува, а някои по-късни прояви в нашия културен и по-специално театрален живот, не само ми припомниха тази мисъл, но и ме накараха да се замисля над проблеми, които до тогава бях отминавала или просто не бях забелязвала /може би защото по-рано тези явления не бяха така чести/.
Не! Аз не мога да се съглася, че трагичното може да се третира комедийно, както любовта не може да се третира като омраза, нито смъртта като живот, нито подвигът като авантюра, нито Деветата симфония на Бетховен като джазово парче, нито Сикстинските стенописи на Микеланджело като комикси.