"Дон Хуан казваше, че същността на живота ни е изкуството на възприемането, а магията на живота ни е изкуството на осъзнаването. За него възприемане и осъзнаване беше едно единнно, функционално, сложно нещо - цяло, което се състои от две полета. Първото поле бе "вниманието на тонала", което ще рече - способността на обикновените хора да улавят и насочват своето осъзнаване върху обикновения свят на ежедневния живот. Дон Хуан наричаше тази форма на внимание още наш "първи пръстен на силата", и я описваше като наша величествена, но приета за даденост способност да придаваме ред на нашето възприемане на ежедневния свят. Второто поле бе "вниманието на Нагуала", т.е. способността на магьосниците да насочват своето осъзнаване към необикновения свят. Той наричаше това поле на вниманието "вторият пръстен на силата", или с други думи, изумителната способност, която всички ние имаме, но само магьосниците използват, да въвеждаме ред в необикновения свят." (Карлос Кастанеда)