Съчинения в 12 тома Т.8: Български хроники I
Тази книга трябваше да бъде написана.
Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа.
Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците – да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични – всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря – изследванията им са ценни сами по себе си, но вторачени в своето дърво, те не виждат гората (кой го беше казал?). Писането на „Хрониките“ бе самотна одисея. От началото на 2005-а до края на 2009-а – пет години, всеки божи ден, няма неделя, няма Великден, от разсъмване до мръкнало четях и пишех, от стотици прочетени страници изстисквах една...
Kниги от същия жанр
-
С усмивкапечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за сексапечатна: 7.00 лв. -
За паритепечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за източни мъдростипечатна: 7.00 лв. -
Поздравленияпечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за целувкатапечатна: 7.00 лв. -
Цветя за тебпечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за усмивкитепечатна: 7.00 лв. -
Малка книжка за приятелствотопечатна: 7.00 лв.
Информация
Информация за книгата:
За автора
Стефан Цанев
07.08.1936
с. Червена вода
Биография:
Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут.
Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър „София“ (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър „София“ (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева.
Ревю
Още в началото ме поведе идеята на Паисий, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести.
Съзнателно търсех диалог с читателя, споделях с него, спорех, предизвиквах го – не му преподавах уроци, не му четях лекции, а го правех свой събеседник, свой съучастник, свой спътник в лутането из мъглата на вековете; обявих скуката за духовна чума, скучното писане – за интелектуално убийство, използвах езика на поезията и похватите на драматургията:
докато историците описват безпристрастно историческите факти – аз изобразявам личностите, историците споменават личностите покрай събитията – аз разкривам събитията чрез съдбата на личностите. В това е разликата. Без личности историята е мъртва.
„Български хроники“ не е научен трактат, а поема, написана в библейски стихове, в духа на скандинавските саги, на древногръцките и древноримските епоси: емоционално и пристрастно, с гняв и възторг, през плач и смях – предизвикателството ми срещу скучно написаните академични истории се превърна в мисия: да напиша епоса на българския народ.
Успял ли съм – ще се произнесе безпощадният съдник: времето. Засега, както казва академик Антон Дончев: Ти накара българите да четат своята история.
Това ми стига.
След мен нека други напишат историята на българите по-добре.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.