С „Великият Гетсби” Скот Фицджералд улавя духа на Америка през двайсетте години на миналия век. Със „Сърца в Атлантида” Стивън Кинг улавя духа на Америка през шейсетте. Петте новели, обхващащи периода от 1960 до 1999, са така умело вплетени една в друга, че се получава роман, поразяващ със своята сила.

„Ху­ба­ви­те кни­ги те ка­рат да раз­съж­да­ваш – казва Тед в „Отрепки с жълти палта”. - И не раз­к­ри­ват вед­на­га тай­ни­те си.”

Това важи с пълна сила за „Сърца в Атлантида”. На пръв поглед историите се като надникване в ежедневието на обикновените американци, но всъщност става въпрос за нещо много по-дълбоко. Атлантида се превръща в метафора за Америка, буквално потъваща под краката на хората. Мечтите рухват през шейсетте, когато войната във Виетнам – тази и до днес незаздравяваща рана – разделя страната. После хипитата разменят идеалите си за доходни облигации и кокаин. И се превръщат в пасивни наблюдатели, пропуснали уникалния шанс да вземат всичко в ръцете си.

Разбира се, и този път гениалният Стивън Кинг не изневерява на себе си, но свръхестественото е само нещо като катализатор на събитията. А в героите неизбежно ще познаем себе си, защото говорят и мислят като нас.

„При­е­ми та­зи кни­га все ед­но е не­поз­на­та зе­мя, ко­я­то тряб­ва да из­с­лед­ваш. Влез в нея без кар­та. Из­с­лед­вай я и на­ри­су­вай своя кар­та”- подканва незабравимият Тед.

Нарисувайте своя карта, Верни читатели.