Настоящата граматика представя структурно описание на съвременния сърбохърватски език, разглеждан като лингвистичен идиом със 150-годишна история и назован с научния лингвистичен термин, който пръв въвежда германският филолог Якоб Грим в началото на XIX век. Политическото "клониране" на една държава и използването на нови политически "езикови номинации" за обособените "политически езици" (сръбски, хърватски, босненски - в очакване на черногорски) не засягат по същество състава на граматичната структура, а също и по-голямата част от речниковия фонд. Изобщо не са необходими преводачески посредничества между носителите на езика от различните части на езиковата територия. Всички те са обединени от една обща диалектна основа на книжовния език. В този си вид граматиката може да служи като учебно помагало, като се започне от началното практическо усвояване на езика и се стигне до подбор на определен кръг лингвистични проблеми. Използвани са новите публикации, излезли през последните години, отразени са и нормативните промени и тенденции в различните справочници, които не показват някакви съществени различия в сравнение с предишните изда