Само това, че книгата е написана от Алекзандър Маккол Смит и че е озаглавена “Съботни удоволствия” говори достатъчно за какъв тип четиво става дума.

Шотландският писател умее да придаде спокойствие и романтичност дори и на една на пръв поглед криминална история. Защото в книгата става дума за загадъчен случай – пациент умира, по всяка вероятност заради експерименталното лекарство, което му е дадено. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Но възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството. Дали лекарят не е несправедливо обвинен?

Това може да открие единствено Изабел Далхаузи. Но ако очаквате шеметно преследване на престъпници, екшън и множество убийства, значи никога не сте чели Алекзандър Маккол Смит.

Той ни поднася историята с типичния си стил, изпълнен с философски разсъждения, живописни описания и поетични прекъсвания. Това е книга, която трябва да се чете бавно, защото в нея са скрити много сентенции, които си заслужава да бъдат отбелязани; много етични въпроси, над които си заслужава да се замислим, много философски възгледи, които да ни обогатят.

А колкото до главната героиня – тя просто няма равна. Изабел е от тези хора (герои), които ви влизат под кожата и няма как да не я обикнете. На моменти може и да й се ядосате, защото тя сама се вкарва във всевъзможни морални дилеми, вечно се бърка в чуждите работи, оплита се в собствените си съмнения, прави гафове, отплесва се в разсъждения и най-вече: вечно прави от мухата слон и търси под вола теле. Но наистина няма как да не я обикнете. Тя е искрена, чувствителна, понякога наивна дори, въпреки че е неимоверно начетена, и в края на краищата пленителна.

Както няма как и да не обикнете Маккол Смит. Само той може да поднесе криминална история на фона на импресионистична картина.

С риск да се повторя… Всъщност не, съвсем съзнателно ще повторя нещо, което споменах и в ревюто за книгата “Следи от лапи на лунна светлина” от Денис О`Конър. Понякога ние самите не си даваме сметка на какъв стрес се подлагаме не само в ежедневието си, но и в книгите и филмите, които са предопределени за времето ни уж за разтоварване. Дори във въображаемия си свят се натоварваме с убийства, жестокост, ужаси… А понякога имаме нужда от спокойствие, красота и топлина.

Маккол Смит е истински майстор в поднасянето им.

Защото тази книга е много повече от историята на един лекар, пациент и съмнително лекарство. Това е книга, посветена на един извънредно важен въпрос – на срама като морален коректив. Алегзандър Маккол Смит ни въвежда в свят, в който позорът има реални измерения и ефект, където опозореният не само страда, но съзнава, че е отговорен за извършеното и е редно да понесе последиците, кара ни да се спираме на теми, които обикновено подминаваме в забързаното си ежедневие. Трябва ли да отхвърляме изцяло идеята за ада? Редно ли е Сталин да бъде наказан след смъртта си или трябва веднага да бъде опростен? Имаме ли право да решаваме кой трябва да живее и кой да умира, да се намесваме ли или да оставяме всичко в ръцете на съдбата?

Същевременно това е книга за една жена, дълбоко влюбена в по-младия си партньор и за всички дилеми, които такава връзка може да събуди, за отглеждането на едно бебе и за различните морални аспекти на майчинството, за създаването на списание и отговорността пред читателите, за приятелството и как то е по-важно от конкуренцията, за ревността и как понякога тя ни кара да се държим като глупаци. Но също така това е книга и за разходки сред природата, за излежаване на поляна, за симфонични концерти, за изложби, за съзерцаване на горски лисици и за капучино с много пяна… с две думи, за съботните удоволствия.

А какво буди у вас словосъчетанието “съботни удоволствия” – излежаване до късно, закуска в леглото, бавно изнизващи се часове без каквито и да било задачи, следобедна дрямка, чаша горещо какао или свежа лимонада и задължително хубаво четиво? В този ред на мисли книгата на Алекзандър Маккол Смит е идеалното съботно удоволствие.