Сципион Африкански, човекът, извел римската войска от падение към победа, спасителят на Рим, победителят на Ханибал, очаква своята присъда. Съдбата, сенатът и римският народ са се обърнали срещу него. Сципион, оттеглил се в имението си, диктува спомените си на своя доверен секретар Бостар.

Срещата на двама велики пълководци от древността добива ново измерение в разказа на Сципион. Огорчен, отхвърлен от римската република, на чието спасение е посветил живота си, военачалникът лекува ранената си гордост, разказвайки „какво означава да бъдеш римлянин и Сципион”. Създател на непобедима армия, достойна издънка на велик род, естет, поклонник на елинската култура и покорител на света, Сципион е и раним човек, лишен от радостите на любовта и бащинството.

С достойнство и величие Сципион изгражда втората част от епичния разказ за възхода на Рим и края на Картаген - за съдбоносните битки срещу великия си съперник Ханибал; за пътя на римляните, почти унищожени от жестоката кланица при Кана до голямата им победа над Картаген при Зама.