"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката и литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на всякакви, и млади и стари, и мъже, и жени, а аз винаги съм си казвал, че тия хора или имат бели петна в интелектуалното си развитие, или още не са излезли от пубертета. „Политиката не ме интересува” е неспасяема нелепост. И ако не си способен да се осъзнаеш, когато говориш нелепости, значи само едно: че си ужасно тъп."