"Спирала" е сага, което ще рече семеен роман. Такива произведения не са много в българската литература, нещо повече - броят се на пръсти. Широко, епично платно, чрез историите на няколко, но главно две фамилии, романът ни дава представа за самите нас, за трудната и нелека българска съдба, и затова колко понякога е непосилно, но необходимо човек да опази себе си. Пътят на главния герой сякаш минава през цялото българско чистилище. Авторът рисува криволиците му с точност, вещина и замах. Пред нас постепенно се изгражда образът на неудобния необходим човек като морален коректив на всички режими и управления. Оттук вече и идеята за властта - почти никой от героите не вярва, че тя може да бъде добита но законен, конституционен път, дори и когато е постигната със сравнително почтени средства. „Спирала" е книга, която не може да не бъде написана. По такива произведения бъдещите поколения ще съдят за обърканите, тежки години на нашия толкова проточил се преход.